Областна администрация

     Отговор: В съответствие с официално заявената Преговорна позиция по глава 11 "Икономически и валутен съюз", както и с Предприсъединителната икономическа програма на Република България 2002-2005, от датата на членство в Европейския съюз Република България трябва да се присъедини към Икономическия и валутен съюз. С това се поема неотменим ангажимент за членство в еврозоната и да въвеждане единната европейска валута – еврото.
     Република България приема и ще се съобрази напълно с европейското законодателство и практика до присъединяването си към еврозоната, като провежда стратегия за възможно най-бързо присъединяване. Правителството и Българската народна банка ще отправят молба за присъединяване към междинния етап Валутен механизъм II (ERM II) веднага след датата на официално членство в ЕС. При изпълнение на ангажиментите, заложени в подписаното споразумение между Министерския съвет и Българската народна банка, очакванията са през втората половина на 2009 г. или на 1 януари 2010 г. България да се присъедини към еврозоната, а БНБ - към евросистемата.
     С подписаното споразумение Правителството и БНБ приемат рамковия модел на ERM II и ще отстояват членството на Република България в него да бъде основано на запазване режима на паричен съвет до влизане в еврозоната при съществуващото равнище на фиксиран валутен курс в съотношение 1.95583 лева за едно евро. През този междинен етап Република България няма да използва възможностите за промяна в режима на валутния курс.
     Българската страна поема и ангажимента да въведем еврото като национална парична единица от момента на влизане в еврозоната.
     За да осъществи тази стратегия Министерският съвет се ангажира да подготвя и внася в срок за обсъждане и приемане от Народното събрание всички законови актове, свързани с участието на страната в Икономическия и валутен съюз, както и да следва принципна политика на балансиран бюджет на консолидирана основа. Правителството се ангажира и в този период да не предлага промени в косвените данъци и административно определяните цени, които водят до по-висока инфлация и са различни от поетите ангажименти в преговорния процес и съгласно новоприетото европейско законодателство.
     От страна на българското правителство е поет и ангажимент да бъде изграден необходимият институционален и аналитичен капацитет, за да може страната пълноценно да участва в процеса на координиране на икономическата политика на страните - членки на ЕС, както и за усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд.
     От момента на присъединяване на страната към еврозоната правителството се ангажира да осъществява принципна фискална политика за спазване изискванията на Пакта за стабилност и растеж.
     По силата на подписаното споразумение между Министерски съвет и Българска народна банка, БНБ ще съдейства за запазване на съществуващия режим на паричен съвет до членството в ЕС и по време на участието на страната в ERM II, както и да съдейства за пълноценно участие в процеса на изготвяне и провеждане на паричната политика на Европейската система на централните банки и евросистемата.
     До момента на членство в ЕС Министерството на финансите и Българската народна банка ясно ще дефинират дългосрочните задачи на централната банка като агент на правителството при спазване на европейските изисквания за институционална, персонална и финансова независимост на централната банка и в пълно съответствие с ангажиментите, поети от страната в преговорния процес.

     Въпрос: Какви са преходните периоди по преговорна Глава 10 „Данъчна политика”?
     Отговор: Договорени са преходни периоди и дерогации, както следва:

ДДС – дерогации

Праг на регистрация по ДДС – 50 000 лв. ( 25 600 euro)
Освобождаване на международния транспорт на пътници

Акцизи

Преходен период от 3 години за достигане на минималните нива на акциза върху цигарите
до 01.01.2010 г.
Дерогация за облаганe с 50 % от стандартната акцизна ставка на количествата спиртни напитки
до30 л. годишно на семейство, които са предназначени само за лично потребление от семейството.

Поискани нови преходни периоди от България, както следва :

Акцизи – за достигане на минималните нива за Общността

до 01.01.2011 г. – за безоловния бензин
до 01.01.2010 г. – за газьола и керосина - 302 евро/1000 л. и до 01.01.2013 г. – 330 евро/1000 л.
до 01.01.2010 г. за въглища и кокс
до 01.01.2010 г. – за електрическа енергия

Пряко облагане – преходен период за облагане на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения

8 години : - 10 % през първите 4 години и
- 5 % през останалите 4 години

Въпрос: Хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на акцизите?

Отговор: Промените в Закона за акцизите, т.е. промените при акцизите (горива, цигари и др.) се налагат с цел по-нататъшно синхронизиране на акцизните ставки с тези в ЕС – увеличава се акцизната ставка за пивото, спиртните напитки и цигарите. Променя се и структурата за определяне на акциза върху спиртните напитки – от левове за алкохолен градус на левове за хектолитър чист алкохол, измерени при температура 20 С и за цигарите – съотношение специфичен/пропорционален акциз. Отчита се влиянието върху пивото и спиртните напитки от увеличението на акциза. Прави се съпоставка с акцизните ставки в държавите – членки (евро/хектолитър чист алкохол) – България и Румъния са с най-ниските акцизни ставки за тези стоки.

един преходен период от 3 години за достигане на минималните нива на акциза върху цигарите до 01.01.2010 г.;
една дерогация за облагане с 50 % от стандартната акцизна ставка на количествата спиртни напитки до 30 литра годишно на семество, които са произведени от плодове, собствено производство на физическото лице в специализирани малки обекти за дестилиране и са предназначени за лично потребление от семейството.

Посочени са минималните акцизни ставки за енергийните продукти съгласно Директива 2003/96/ЕО за безоловен бензин, дизел, керосин, въглища и електрическа енергия за 2004 г. и 2010 г.
Направената съпоставка с акцизните ставки за тези стоки в държавите- членки сочи, че акцизните ставки за бензин и дизел в евро/1000 л. са най-ниски в България и Румъния.

за безоловен бензин до 01.01.2011 г. за достигане на минималната акцизна ставка от 359 евро/1000 л.;
за газьол и керосин (използвани като моторно гориво)
до 01.01.2010 г. за достигане на минималната акцизна ставка от 302 евро/1000 л.;
до 01.01.2013 г. за достигане на минималната акцизна ставка от 330 евро/1000 л.;
за въглаща и кокс за достигане на минималната акцизна ставка от 0.15/0.3 евро за гигаджаул
за централно отопление – до 01.01.2010 г.
за други цели – до 01.01.2009 г.
за ел. енергия до 01.01.2010 г. за достигане на минималната акцизна ставка от 0.5/1 евро за МWh съответно за стопански и други цели;

Въпрос: Как върви подготовката на България за усвояване на средствата по Структурните и Кохезионния фондове?

Отговор: Предприсъединителните инструменти в периода преди присъединяването ни към ЕС и Структурните фондове след присъединяването на България към ЕС играят важна роля за нашата страна.

2004- 2006 г. - 1 195 млн. евро (в т.ч. по програма ФАР – 524,3 млн.евро, по ИСПА – 439 млн.евро и по САПАРД – 218,8 млн.евро);
2007 – 2009 г. – 2 300 млн. евро.

     От изключително значение е ефективното управление на средствата от ЕС. За целта е изграден административният капацитет за управление на средствата от ЕС на национално ниво. Определени са управляващите органи на 6-те Оперативни програми. Започна процеса на програмиране (Национален план за развитие 2007-2013 г., оперативни програми), в който се привличат социално-икономическите партньори и неправителствените организации с цел постигане на по-голяма прозрачност, обективност и ефикасност при програмирането.
     След 1.01.2007 г., когато България ще стане пълноправен член на ЕС, предприсъединителните фондове ще преминат в т.н. Структурни фондове, а програма ИСПА – в т.н. Кохезионен фонд. Във връзка с това България се готви за участие в тези фондове. За целта е приета Стратегия за участие на РБ в Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС и План за реализация на Стратегията. Подготвена е и законодателната рамка за участието на страната в тези фондове – приет е нов Закон за регионалното развитие (определени са 6-те региона на планиране), нов Закон за обществените поръчки, Правила за конкуренцията и др.
     От изключително значение е ефективното управление на средствата от ЕС. За целта е изграден административният капацитет за управление на средствата от ЕС на национално ниво - определени са управляващите органи на 6-те Оперативни програми.
     Стартира процесът на програмиране на Националния план за развитие 2007 – 2013 г., който е целево ориентиран и съобразен с приоритетите на ЕС от Лисабон и Гьотеборг. В процеса на програмиране на НПР 2007-2013 г. се привличат за участие социално-икономическите партньори и неправителствените организации, прилага се принципът на партньорство. Целта е да се постигане по-голяма прозрачност, обективност и ефикасност при програмирането.
     Приоритетите на Оперативните програми и на Националния план за развитие 2007-2013 са съгласувани с политиката на ЕС: устойчиво развитие – конкурентноспособност, сближаване (растеж и заетост); запазване и управление на природните ресурси; гражданственост, свобода, сигурност и законност; Европейският съюз – световен партньор.
Кохезионната политика 2007 - структура и разпределението на средствата по приоритетни цели:
Цел 1. Сближаване – 78,5 % / 264 млрд.евро; Цел 2. Регионална коркурентност и трудова заетост – 17,56 % / 57,9 млрд.евро; Цел 3. Европейско териториално сътрудничество – 3,94 % / 13,2 млрд.евро

     България може да кандидатства с проекти по цел 1 (включва национални и регионални програми) и цел 3 (включва трансгранични и транснационални програми и мрежи) - цел 2 е насочена предимно за старите страни-членки на ЕС.
     Във връзка с реформата в областта на кохезионната политика все повече ще се засилва децентрализацията на отговорностите на партньорството в страните-членки, регионалните и местни власти, т.е. ще има прехвърляне на все по-големи отговорности:

     а) на международно ниво - от ЕК към националния орган на страната-членка и
     б) на национално ниво – от националния орган към регионалните и местни власти.
     В условията на децентрализация обаче ще се засилва контролът върху изпълнението и качеството на програмите чрез ясни и строги механизми за наблюдение и въвеждане на все по-голяма прозрачност при управлението и контрола на програмите.

Въпрос: Хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на митническата политика?

     Отговор: Преговорна глава 25 "Митнически съюз" е временно затворена на 29 юли 2002 г. и няма преходни периоди.
     Постигната е висока степен на приемане на acquis по Глава 25 "Митнически съюз".
     Укрепването на административният и оперативен капацитет на Българската митническа администрация /БМА/ е непрекъснат и стабилен процес, в резултат на което приходите от дейността на агенцията постоянно нарастват. Към настоящия момент административният и оперативен капацитет на БМА е значително подобрен и е на сравнително високо качествено ниво. Необходимо е обаче по-натаъшно засилване на правомощията на митническите органи.
     Налице е компютъризация на системата – приоритетът тук е постигане на взаимосвързаност със системите на ЕС.
     Един от основните приоритети на БМА е изпълнение на поетия ангажимент за борба с корупцията и решаване на проблема.
     България общо отговаря на ангажиментите и изискванията, произтичащи от преговорите по присъединяването по тази преговорна глава. До завършване подготовката за челнство на България в ЕС, усилията на БМА ще бъдат съсредоточени върху продължаване на напредъка по: хармонизацията на българското законодателство в тази област с европейското, по-нататъшно укрепване на административния капацитет, компютъризацията, последващия контрол и повишаване събираемостта на приходите.

Въпрос: Предприсъединителната икономическа програма (ПИП) на Р България 2004 – 2007 г.?

Отговор: ПИП е важен икономически документ за България. Изработва се ежегодно от Агенцията за икономически анализи и прогнози /АИАП/ в тясно сътрудничество с останалите министерства и ведомства. При изготвянето на ПИП 2004 – 2007 г. АИАП се е ръководила от последните изисквания на ЕК. Програмата се оценява от ЕК и от Съвета на икономическите и финансови министри. ПИП очертава приемлива средносрочна рамка на икономическите политики, обхващаща основните финансови параметри и приоритети на структурната политика за членство в ЕС.
ПИП 2004 – 2007 г. обвързва целите и мерките, заложени в предходните програми от 2001 г., 2002 г. и 2003 г., с прогнозите, проекциите и програмните мерки за периода 2004 – 2007 г. Тя бе разработена през 2004 г. - в годината, когато България приключи преговорите си за присъединяване към ЕС и бъдещото членство на страната ни в ЕС доби реални очертания. Поради това в ПИП бе включен и анализ на ефектите от присъединяването върху основните макроикономически показатели и преди всичко върху параметрите на фискалната политика.

Макроикономическо развитие;
Макроикономическа рамка;
Публични финанси;
Структурни реформи;
Влияние на нови политически ангажименти върху държавния бюджет.

ПИП 2004 – 2007 г. е гаранция за пълноправното членство на България в ЕС през 2007 г.
Изпълнението на програмата ще гарантира и запазването на тенденциите към ускорено икономическо развитие, повишаване на качеството на живот на населението и чувствително намаляване на различията със средните стойности на жизнения стандарт в ЕС.