|
|
|
Процеси
на разширяване на ЕС
Разширяването
на Европейския съюз е една от най-важните перспективи, които стоят пред
него в началото на ХХI век. Този процес води началото си от 50-те години
на ХХ век, когато са подписани учредителните договори за създаването на
Европейските общности (Европейската общност за въглища и стомана, Европейската
общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност) - праобразът
на днешния Европейски съюз.
Следват четири присъединителни вълни:
1973 - Дания, Ирландия и Великобритания,
1981
- Гърция,
1986
- Португалия и Испания,
1995 - Австрия, Финландия и Швеция
През юни 1993 г., на срещата
на върха в Копенхаген, Европейският съвет декларира, че “желаещите членство
страни от Централна и Източна Европа ще бъдат приети в Европейския съюз”.
През декември 1997 г. в Люксембург 15–те започват процес, който полага
начало на разширяването на съюза. В момента този процес включва 13 страни:
България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша,
Румъния, Словакия, Словения и Турция. Преговорите за присъединяване са
вече в ход с първите 12 страни. През юни 2001 г. в Гьотеборг Европейският
съвет потвърди, че целта е преговорите да бъдат приключени до края на
2002 г. със страните-кандидатки, готови за членство, с цел да участват
пълноправно на следващите избори за Европейски парламент през 2004 г.
Разширяването на зоната на мир,
стабилност и просперитет в Европа ще допринесе за сигурността на населението
на всички страни-членки. Ползите от разширяването на Европейския съюз
са както политически, така и икономически:
• Присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи
се икономики към 370-милионния пазар на ЕС ще стимулира икономическия
растеж и ще създаде работни места както в старите, така и в новите страни-членки;
• Ще се подобри жизненият стандарт на европейските жители с приемането
на политиката на ЕС за защита на околната среда и борбата с корупцията,
трафика на наркотици и други;
• Разширяването ще засили ролята на Европейския съюз в международен план
– в политиката на външните работи и сигурността, търговската политика
и други области на глобалното управление. Страните извън него също ще
извлекат ползи от разширяването. Ще се прилагат единни правила за търговия
и административни процедури в рамките на интегрирания пазар на разширения
Европейски съюз. Това ще улесни търговските отношения на всички фирми
в Европа и ще подобри условията за инвестиции и търговия, извличайки полза
не само за ЕС, но и за всички търговски партньори по света.
От сътрудничество към
присъединяване
Скоро след падането на Берлинската
стена през 1989 г. Европейската общност активизира дипломатическите отношения
със страните от Централна и Източна Европа. Бяха премахнати дългогодишните
квоти за внос върху редица продукти, разшири се общата система от преференции
(ОСП) и за няколко години се сключиха търговски споразумения за сътрудничество
с България, бившата Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша,
Румъния и Словения. Междувременно програмата ФАР на ЕС, създадена през
1989 г., започна да осигурява финансова подкрепа на усилията на страните
да реформират и възстановят своите икономики. Програма ФАР скоро се наложи
като най-мащабната програма за подкрепа на страните от Централна и Източна
Европа в осигуряването на експертни умения и инвестиции. През 1990 г.Европейската
общност и нейните членки сключиха Споразумения за асоциирано партньорство,
т.нар. “Европейски споразумения” със страните от Централна и Източна Европа.
Европейските споразумения определят правната база в двустранните отношения
между тези страни и ЕС. Европейската общност установи подобни Споразумения
за асоциирано партньорство с Турция (1963), Малта (1970) и Кипър (1972).
Европейските споразумения включват търговските отношения, политическия
диалог, правни договорености и други области на сътрудничество. Крайната
цел е да се установи зона на свободна търговия между ЕС и асоциираните
страни за даден период на базата на взаимност, но прилагана по асиметричен
начин (т.е. по-бърза либерализация от страна на ЕС в сравнение с това
на страните-партньори).
|