Процеси на разширяване на ЕС 

        Разширяването на Европейския съюз е една от най-важните перспективи, които стоят пред него в началото на ХХI век. Този процес води началото си от 50-те години на ХХ век, когато са подписани учредителните договори за създаването на Европейските общности (Европейската общност за въглища и стомана, Европейската общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност) - праобразът на днешния Европейски съюз.
Следват четири присъединителни вълни:

1973 - Дания, Ирландия и Великобритания,

1981 - Гърция,

1986 - Португалия и Испания,

1995 - Австрия, Финландия и Швеция

        През юни 1993 г., на срещата на върха в Копенхаген, Европейският съвет декларира, че “желаещите членство страни от Централна и Източна Европа ще бъдат приети в Европейския съюз”. През декември 1997 г. в Люксембург 15–те започват процес, който полага начало на разширяването на съюза. В момента този процес включва 13 страни: България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция. Преговорите за присъединяване са вече в ход с първите 12 страни. През юни 2001 г. в Гьотеборг Европейският съвет потвърди, че целта е преговорите да бъдат приключени до края на 2002 г. със страните-кандидатки, готови за членство, с цел да участват пълноправно на следващите избори за Европейски парламент през 2004 г.
       Разширяването на зоната на мир, стабилност и просперитет в Европа ще допринесе за сигурността на населението на всички страни-членки. Ползите от разширяването на Европейския съюз са както политически, така и икономически:

• Присъединяването на повече от 100 милиона население от бързо развиващи се икономики към 370-милионния пазар на ЕС ще стимулира икономическия растеж и ще създаде работни места както в старите, така и в новите страни-членки;
• Ще се подобри жизненият стандарт на европейските жители с приемането на политиката на ЕС за защита на околната среда и борбата с корупцията, трафика на наркотици и други;
• Разширяването ще засили ролята на Европейския съюз в международен план – в политиката на външните работи и сигурността, търговската политика и други области на глобалното управление. Страните извън него също ще извлекат ползи от разширяването. Ще се прилагат единни правила за търговия и административни процедури в рамките на интегрирания пазар на разширения Европейски съюз. Това ще улесни търговските отношения на всички фирми в Европа и ще подобри условията за инвестиции и търговия, извличайки полза не само за ЕС, но и за всички търговски партньори по света.

       От сътрудничество към присъединяване

       Скоро след падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейската общност активизира дипломатическите отношения със страните от Централна и Източна Европа. Бяха премахнати дългогодишните квоти за внос върху редица продукти, разшири се общата система от преференции (ОСП) и за няколко години се сключиха търговски споразумения за сътрудничество с България, бившата Чехословакия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словения. Междувременно програмата ФАР на ЕС, създадена през 1989 г., започна да осигурява финансова подкрепа на усилията на страните да реформират и възстановят своите икономики. Програма ФАР скоро се наложи като най-мащабната програма за подкрепа на страните от Централна и Източна Европа в осигуряването на експертни умения и инвестиции. През 1990 г.Европейската общност и нейните членки сключиха Споразумения за асоциирано партньорство, т.нар. “Европейски споразумения” със страните от Централна и Източна Европа. Европейските споразумения определят правната база в двустранните отношения между тези страни и ЕС. Европейската общност установи подобни Споразумения за асоциирано партньорство с Турция (1963), Малта (1970) и Кипър (1972). Европейските споразумения включват търговските отношения, политическия диалог, правни договорености и други области на сътрудничество. Крайната цел е да се установи зона на свободна търговия между ЕС и асоциираните страни за даден период на базата на взаимност, но прилагана по асиметричен начин (т.е. по-бърза либерализация от страна на ЕС в сравнение с това на страните-партньори).