Условия за приемане на нови членове

Кандидатури за членство

Критерии за членство в Европейския съюз

Оценка на кандидатурите за членство

Предприсъединителна стратегия

Принципи на преговорите и оценка на напредъка

Кандидатури за членство

Европейските споразумения показаха стремежа на страните-партньори към членство в ЕС. Тази цел бе по-късно потвърдена от подадените индивидуални молби за членство в Съюза.

Основните критерии за разширяване бяха дефинирани в алинея О на договора от Рим, а сега в алинея 49 от Договора на Европейския съюз, по-късно наречен “Договора от Амстердам”. Според тях “Всяка европейска нация, зачитаща принципите заложени в ал. 6 (1) (“свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи, както и върховенството на закона“), може да се кандидатира за член на Съюза. Тя трябва да адресира молбата си за членство до Съвета на ЕС, който ще придвижи кандидатурата, след като се консултира с Комисията и след съгласието на Европейския парламент, който ще действа според желанието на абсолютното мнозинство от членовете си.”

Критерии за членство в Европейския съюз

Европейският съюз определи изискванията за членство, за които често се говори като за “критериите от Копенхаген“:

• Стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, законност, зачитане на човешките права и защита на малцинствата;
• Наличие на функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи в условията на конкуренция с пазарните сили в Съюза;
• Способност да поеме ангажиментите за членство, включително да отговори на целите на политическия, икономическия и валутния съюз. Критериите за членство също така изискват страната-кандидатка да създаде условия за интеграция чрез хармонизиране на административните си структури според решението на Европейския съвет от Мадрид от декември 1995. Основно изискване за членство в ЕС е националните закони да бъдат уеднаквени с правните норми на Европейската общност, което също включва и изискването те да бъдат ефективно прилагани чрез подходящи административни и съдебни структури.
  

Оценка на кандидатурите за членство

Европейският съвет (Мадрид, декември 1995 г.) постави изискване към Европейската комисия да направи оценка на кандидатурите за членство и да подготви подробен анализ за перспективите от процеса на разширяване от гледна точка на ЕС. През юли 1997 г. Комисията представи План 2000 - единна рамка, в която се очертават широките перспективи за развитие на Съюза и ефекта от разширяването му като цяло. План 2000 включва и мненията на Комисията върху кандидатурите за членство, които оценяват всяка страна-кандидатка спрямо критериите за членство.

Предприсъединителна стратегия

В края на 1994 г. Европейският съвет в Есен очерта предприсъединителна стратегия с цел да подготви страните от Централна и Източна Европа за членство. Стратегията има три основни елемента: прилагане на Европейските споразумения, програма ФАР за финансова помощ и “структурен диалог“ между страните-членки и страните-кандидатки по въпроси от общ интерес. След предложенията в План 2000 на Европейската комисия, Европейският съвет в Люксембург от 1997 г. реши да приложи усъвършенствана стратегия за десетте страни-кандидатки от Централна и Източна Европа, като отделно разработи специфична стратегия за Кипър. След възобновяването на кандидатурата на Малта през октомври 1998 г., бе изготвена и специална предприсъединителна стратегия за Малта. Европейският съвет в Хелзинки през декември 1999 г. реши да се подготви предприсъединителна стратегия и за Турция. Предприсъединителната стратегия на ЕС спрямо страните-кандидатки от Централна и Източна Европа се основава на:

• Европейските споразумения;
• Партньорствата за присъединяване и Национални програми за приемането на достиженията на правото на ЕС;
• Предприсъединителна помощ, която включва: програма ФАР; финансова помощ за околна среда и транспорт (програма ИСПА); финансова помощ за селско стопанство (програма Сапард);съвместно финансиране заедно с международните финансови институции; откриване на програми към Европейската общност и агенции. В План 2000 Европейската комисия очертава необходимостта от пряка помощ за специфичните нужди на всяка страна-кандидатка, като предоставя помощ за решаване на конкретните им проблеми. Европейският съвет в Люксембург от декември 1997 г. одобри Партньорството за присъединяване като ключов елемент в укрепването на предприсъединителната стратегия. Партньорството за присъединяване поставя приоритетите за всяка страна-кандидатка при нейната подготовка за членство в ЕС и обединява всички форми на подкрепа на ЕС в единна рамка. Партньорството за присъединяване се осъвременява редовно, за да се преразгледат приоритетите и необходимостта от предприсъединителната помощ. Първите Партньорства за присъединяване за страните от Централна и Източна Европа бяха подготвени през март 2000 г. на основата на отделни решения на Съвета. От своя страна всяка страна-кандидатка подготвя Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (NPAA), която подробно отчита как ще се изпълнят приоритетите, заложени в Партньорството за присъединяване. По този начин двата документа се допълват, като Програмата съдържа график за постигане на приоритетите, показва какви човешки и финансови ресурси ще участват в процеса.

Принципи на преговорите и оценка на напредъка

Основните принципи, залегнали в преговорите за присъединяване, са четири:

• Преговорите се концентрират върху условията, при които кандидатите приемат и прилагат нормативната уредба на ЕС;
• Междинните договорености са възможни, но те трябва да са ограничени като размер и времетраене; да имат сериозно влияние върху функционирането на вътрешния пазар; да са придружени от план с ясно определени етапи за прилагане на нормативната уредба на ЕС;
• Принципът на диференциация: решението да се започнат преговори с няколко страни едновременно не означава, че преговорите ще бъдат завършени по едно и също време; преговорите се провеждат индивидуално и зависят от сложността на проблемите, които трябва да бъдат решени;
• Принципът на застигането: когато Европейският съвет в Хелзинки през декември 1999 г. реши да отвори преговори с втора вълна от кандидатки, той постанови, че “страните-кандидатки, които са допуснати до преговори, ще имат възможността да застигат в разумни времеви граници тези, които са вече в преговори, ако са постигнали достатъчен прогрес в своята подготовка”.

На Европейския съвет в Ница през декември 2000 г. беше въведен един нов елемент в преговорния процес – Пътна карта, предложена от Комисията. Целта на Пътната карта е да ускори преговорния процес, като ЕС поема отговорността да представи общи позиции и да разреши исканията, възникнали в процеса на обсъждане на отделни преговорни глави в съответствие с график, приет по взаимно съгласие. Пътната карта се придържа към ръководните принципи на диференциация и застигане. Главите могат да бъдат затворени преди определения график, ако страната-кандидатка е доказала, че е достигнала до необходимото ниво на подготовка. Европейският съвет в Гьотеборг през юни 2001 потвърди Пътната карта като необходимата рамка за успешно приключване на преговорите за присъединяване.

Оценката на напредъка на всяка страна-кандидатка в нейната подготовка за присъединяване се извършва чрез подготовката на редовните доклади на Комисията към Съвета на ЕС. Редовните доклади служат за основа на решенията на Европейския съвет по провежданите преговори. Първите доклади за десетте асоциирани членки от Централна и Източна Европа, Кипър и Турция, бяха подготвени от Комисията през ноември 1998 г. След възобновяването на преговорите с Малта по нейна молба през октомври 1998 г., Комисията прие на 17 февруари 1999 г. осъвременена версия на мнението си от 1993 г. Редовните доклади се подготвят от Комисията във втората половина на изминалата година