|
|
|
ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Първите следи от човешко присъствие по тези земи археолозите са открили
в пещерите около Дряновския манастир и ги отнасят към времето преди 4000
години - едно от най-ранните поселения на континента. Оттук преминават
или отсядат за по-трайно келти, готи, алано-сармати. В 7-ми век преди
Христа, по територията на днешната Габровска област се настаняват траките.
В периода 176-180 год. в близост до днешното село Гостилица /Дряновско/
съществува древното тържище Дискодуратера. Приелите християнството готи-минорес
създават през 4-6 век свое държавно обединение по Габровските земи, активно
разпространяват готската азбука, готския календар и превеждат Библията
на готски език. От това време е крепостта Градище, в подножието на която
е разположен днешния град Габрово.
Много са следите от римската и византийската култури по територията на
днешната Габровска област. През 10 век днешното село Батошево /Севлиевско/
и крепостта Витен /или Витата стена, Габровско/ са включени в земите на
Първата Българска Държава.
През 12 век при пренасяне на мощите на Света Петка Българска в Габрово
и Дряново се изграждат християнски храмове на нейно име и светицата става
духовна закрилница на местното население. Традицията да се почита Света
Петка Българска е запазена до днес в Севлиево и Дряново, а в Габрово се
запазва до началото на 20 век. През 12 век също се документира съществуването
на Габрово, Дряново, Трявна и Севлиево като селища от Втората Българска
Държава. През 1190 година братята Асеневци изграждат храма "Св. Архангел
Михаил" в Трявна, който е запазен и до днес.
Пренасянето на столицата в Търновград повишава многократно значението
на старопланинските проходи и местното население, като техни пазители.
През 15 век Габрово и Дряново имат статут на дервенджийски селища - територии
за пазители на споменатите старопланински проходи. Поради ползваните от
тях привилегии, населението им значително се увеличава. С формирането
на съзнание за принадлежност към българската народност и свързаните с
това борби за държавна, национална и църковна независимост местното население
намира специфичните си функции в общия икономически, политически и просветен
живот.
Три са основните характеристики:
- развитие
на занаятите;
- създаване
и разпространение на килийната просвета, прераснала в новобългарско
образование;
- възрожденската
българска община, която става модел на българската държавност в условията
на османско владичество.
В подкрепа на това твърдение са фактите, че през 1835 година Васил Априлов
основава в Габрово Първото българско светско училище, чийто приемник днес
е Националната Априловска гимназия, а четирите големи селища получават
статут на градове и стават центрове на каази (подобни на околии административни
формирования).
Занаятите, които се развиват в Габрово през Възраждането са ножарство;
кожарство; изработка на съдове от дърво; грънчарство; иконопис; търговия
с бубено семе, кожарски изделия, гайтани, сушени плодове, собствена продукция
и такава от южните български земи. В Севлиево е развито са кожаро-табашко
производство, терзииство, чехларство, мутафчииство. В Дряново - мутафчийство,
бояджийство, дограмаджийство и строителство. В Трявна занаятчиите се специализират
най-вече в резбарство за нуждите на църквата и иконописа. Тревненци са
били производители на тютюн, а в Дряново по-късно се създава железарска
работилница. Много активни са търговските взаимоотношения с различни държави
- Турция, Румъния, Русия, Австрия, Англия, Италия, Германия. В някои области
Габровско е изключително силно - с гайтаните в Турция, с бубеното семе,
чрез италианските търговски кантори в Западна Европа и с ножовете на румънския
пазар. В началото на 19 век Габровци и Дряновци имат кантори в Цариград,
Москва, Лайпциг, Лондон, Букурещ и Виена. Те търгуват с всички стоки,
които се произвеждат в България, като внасят хранителни стоки, суровини,
луксозни стоки, лекарства, козметика, църковна утвар, книги и други. Всичко
това поражда развитието на светските науки, изучаването на европейски
и азиатски езици, математика и търговия.
И в четирите селища движението за национална независимост и самостоятелна
българска църква намира широка подкрепа, особено в 1860 година и по време
на Априлското въстание Габровци са участвали в Гръцкото въстание от 1821
година, движението на Гарибалди, руско-турските войни. Габровци, дряновци
и севлиевци са основния тил и жива сила на Опълчението, при боевете на
Шипка, при настаняване на бежанците от Южна България и осигуряване на
руските войски през зимата на 1877 година. С Освобождението габровската,
дряновската и севлиевската интелигенция стават основата на българските
институции, съставянето на Конституцията, работата на Великото народно
събрание, създаването на държавния апарат и българската войска.
От Габрово е първият Министър-председател на съвременната българска държава
Тодор Бурмов, първите министри на просвещението и офицери на Българската
армия. Местното население запазва достиженията си в областта на икономиката.
През 1882 година в Габрово Иван Колчев Калпазанов открива първата машинна
фабрика в новата държава. Постепенно до 1944 год. тук се съсредоточават
2/3 от текстилното производство, 1/2 от трикотажното и кожарското производство,
90% от производството на барути, сапуни и други. В Дряново се извършва
100% от ремонта на железопътни вагони. По тази причина през 1943 год.
министър Добри Божилов нарича Габрово - "кредитор на България".
През 1885 год. в Габрово е първото заседание на управляващите за обявяване
на Съединението. От това време е и дейността на легендарния Продан Тишков
/Чардафон Велики/.
В 1908 год. от Габрово започва царската обиколка за разясняване на обявената
независимост на България.
Габровци продължават търговските си връзки с Германия, Австрия, Италия,
Русия, Англия най-вече в доставката на суровини и износа на търговска
продукция - платове, обработени кожи, дряновци - в износа на пулпове,
мармалади и друга селскостопанска продукция, севлиевци - плодове, зеленчуци
и кожи. Заради машинния си парк и качествена продукция от 1912 год. Габрово
става известен като Българския Манчестър.
Местното население участва и дава свидни жертви в Балканските и Първата
световна войни.
За периода от 1918 год. до 1944 год. 10 от министрите, 11 от генералите,
2 от кметовете на София са с габровски произход.
Добрите икономически възможности и традиционните връзки от Възраждането
и Руско-турската освободителна война привличат през 1922 год. в много
белогвардейски емигранти, които носят познанията си във фината механика,
техническото познание и високата си култура. Те бързо намират общ език
с голямата немска колония от инженери, ръководители и майстори в местните
предприятия. Особено след Първата световна война местните индустриалци
разширяват своите международни контакти със страни като Швейцария, Чехия,
САЩ, Бразилия, Аржентина и Австралия. Интелигенцията разпространява и
развива най-съвременните школи във философията, архитектурата, банковото
и корпоративното дело. Традиционни са седмиците на културата на държави
от Европа. Разменят се официални делегации с германски, френски и италиански
градове
През 1936 год. в Габрово Иван х. Беров и Пенчо Семов създават първите
в България паркове с тенискортове и зимни пързалки. В периода 1944 - 1947
год. габровските индустриалци създават понятието "патриотични индустриалци",
по-късно компактната група - "габровски промишленици" в лагера Белене
След 1948 год. до 1958 год. в Габрово и другите градове на областта се
концентрира промишленост, втората по големина след София, най-вече производството
на вълнени и памучни платове, текстилни машини, железопътни вагони, кожени
изделия и други. След 1958 год. се слага начало на развитието на телферостроене,
военна продукция, електрически кабели, пластмасови изделия и трансформатори.
Международните връзки в този период се съсредоточават на ниво централна
власт и се контактува предимно със страни от бившия вече социалистически
лагер.
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО
Територията на областта е наситена с обекти с образователна и културна
стойност, сред които с голямо регионално и национално значение са:
Габрово
- Паметникът
на Свободата на връх Шипка - архитектурно издържан в традициите на българската
средновековна крепост. Във вътрешното пространство на паметника е разположена
уникална сбирка от реликви и музейни ценности.
- Архитектурно
етнографски комплекс Етъра - действащ музей на открито тип скансен парк.
Той представя архитектурното богатство, стопанското развитие, бита и
културата на балканджиите от времето на Възраждането (втората половина
на ХVІІІв. - ХІХв.).
- Соколският
манастир "УспениеБогородично"- основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф
Соколски. Църквата е построена през 1834 г.и е изографисана от поп Павел
от с. Шипка. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица
и Исус Христос, рисувани от Захари Зограф. В манастирския двор има уникална
чешма, дело на Уста Колю Фичето /1865 г./.
- Дом на
хумора и сатирата- галерия на 4 етажа с 11 изложбени зали, в които са
представени живопис, скулптура, графика, карикатури, църковни стенописи,
африкански маски и пластика, фотография. Традиционно в Дома се организират
Биенале на хумора и сатирата в изкуствата, международен фестивал на
комедийния филм, Национална среща - наддумване "Благолаж", Карнавал
през май.
- Априловска
гимназия - първото новобългарско училище, открито през 1835 г. Част
от нея е превърната в Национален музей на образованието. Фондовете му
съхраняват печатни и ръкописни книги - учебна литература, правилници,
програми, учебни помагала, предмети за училищно обзавеждане и униформени
облекла.
- Исторически
музей, създаден през 1960 г. Разположен във възрожденската Дечкова къща
от 1835 г., където днес е изложена етнографска експозиция "Градски бит
от края на ХIX век".
- Църквата
"Св. Богородица" -Изградена е от камък, отвътре е с 10 каменни колони,
има кула и камбанария и е един от най-красивите архитектурни паметници
на града.
- Баев
мост е от малкото останали в страната каменни мостове в градска обстановка.
Построен през 1855 г., мостът е реставриран и се използва само за пешеходци.
- Архитектурно
- исторически резерват Боженци, разположен на 14 км. източно от Габрово.
Дряново
- Лафчиевата
къща /1840 г./ - шедьовър на възрожденската архитектура, за строителството
на която не е употребен нито един гвоздей. Къщата е национален паметник
на културата и в нея е изложена експозицията на Историческия музей Дряново
" Градски бит и култура от края на ХІХ и началото на ХХ век".
- "Икономовата
къща", строена от Майстор Колю Фичето, съхранява експозицията "Икони
от Дряновския край". В нея е уредена и постоянна изложба "Съвременно
изкуство".
- Музей
"Колю Фичето" - Експозиция на Исторически музей - Дряново, посветена
на живота и творчеството на майстор Колю Фичето.
- На 4
км. югозападно от Дряново, е Дряновският манастир. Основан е в началото
на Втората българска държава, но в последствие е разрушаван неколкократно.
Интерес представляват църквата "Св. Арх. Михаил" от 1845 г.. Уредена
е музейна сбирка. В близост до манастира е пещерата "Бачо Киро" с останки
от палеолитната култура и великолепни природни образования. В този район
се намират и руините на античните крепости "Града" и "Боруна".
Трявна
Градът сам по себе си е уникален музей на дърворезбата, иконописта и самобитната
архитектура. 140 са паметниците на културата, музеите и експозициите на
града.
- "Школото"
(старото Славейково училище от 1839 г.) предлага в реставрираните си
зали постоянни изложби на художниците Димитър Казаков, Иван Христов
и Николай Майсторов. В него са изложени и колекцията "Будистко изкуство"
и оригиналните "Времеизмервателни уреди и техника от Средновековието
до края на 19 в.
- Даскаловата
къща от 1804 г. - музей на резбарското изкуство.
- Музей
"Тревненска иконописна школа" представя икони на стари майстори, иконописни
инструменти и указания за изискванията на православния канон.
- "Райковата
къща" - музей е типичен представител на късновъзрожденската тревненска
архитектура. В нея е уредена етнографска експозиция.
- На централната
градска улица са разположени и Къщата -музей "Петко и Пенчо Славейкови",
в която е роден и израснал поетът Пенчо Славейков и къщата - музей "Ангел
Кънчев"(1805 г.), роден дом на българския революционер, включена във
възрожденския ансамбъл до средния мост.
- "Калинчевата
къща" е шедьовър на тревненската възрожденска архитектура с експозиция
на дарение от 500 картини.
- Църквата
"Св. Архангел Михаил", В нея се съхраняват някои от шедьоврите на тревненските
майстори - резбари.
Севлиево
- В непосредствена
близост до града при археологически разкопки са открити руини на древната
крепост Хоталич. Археолозите са консервирали крепостните стени , останките
от жилищни сгради, работилници и църкви и днес те са открити за посещение.
- Часовниковата
кула от 1779 г. на централната градска улица е най - старата обществена
постройка в града.
- Църквата
"Свети Пророк Илия" е създадена през 1835 г. от тревненски майстори
- зидари, резбари и иконописци. Истински шедьоври на възрожденското
изкуство са дърворезбата и иконите в олтара.
- Дандоловите
къщи - възрожденски ансамбъл от камък и дърво. Трите жилищни сгради
и голямата занаятчийска работилница днес се приютили сбирката на Историческия
музей.
- Паметникът
на Свободата се издига на централния градски площад от 1894 Посветен
е на жертвите от Априлското въстание и на опълченците от Освободителната
война.
- Южно
от Севлиево е Батошевският манастир "Успение на Пресвета Богородица".
Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите
са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. Днес той е
напълно реставриран и е действащ мъжки манастир.
Културният облик на Габрово се очертава от трите театъра - Драматичен,
Куклен и Театър на пантомимата, множеството музикални и фолклорни ансамбли,
Камерен оркестър, Суинг Дикси Бенд "Габрово".
Културният живот в Трявна е наситен със събития и традиционни празници.
Всяка нечетна година, на 26 и 27 май, се организират Славейкови литературни
дни. Всяка четна година градът е домакин на единствения в страната международен
пленер по дървопластика "Облог в Трявна".
Образование
и здравеопазване |
|
|
· Информационно
гише на предприемача
полезна информация за над 80 административни услуги
· Знаете
ли, чe
интересни факти за Габрово
· Недвижими имоти
· Електронен подпис
· Прогноза за времето
| Общини
в област Габрово |
 |
| Габрово |
|
 |
| Дряново |
|
 |
| Севлиево |
|
 |
| Трявна |
|
 |
|
|