РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Уважаеми потребители,


Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!

 

Областен управител на област с административен център Габрово

 

   Един ден, когато хвърлих пръчка на Рекс (кучето ми) в двора на нашата къща, той тръгна да я гони. Започна да лае. Отидох до него. Що да видя- отворил се е огромен проход! Влязох вътре, а Рекс ме последва. Пътят бе дълъг, но си струваше, защото видях един магьосник на 101 години. Той ни каза, че навътре в прохода ни очакват три изпитания. Даде ми два кремъка и вълшебен мехлем. Благодарих му. Запалих една факла с кремъците и потеглихме.

   Стените бяха изрисувани с много случки, свързани с историята на къщата. Започнах да си припомням легендата, която баба ми е разказвала- че някъде в двора има проход, който води към древно знание, заключено от първия човек, живял тук. Той бил древен китайски сенсей, дошъл тук заради тогавашната Японско- Китайска война.

   Стигнахме до първото изпитание- гигантски шах. Сетих се как се играе от книгата „Хари Потър и философският камък“. Той е много по- опасен от нормалния, защото скачаш на фигура по твой избор и командваш останалите, противниковите се управляват сами. Но уловката е, че когато трябва да вземеш противникова фигура, я разбиваш. Същото се отнася, когато на теб трябва да ти „вземат“ фигура. Аз скочих на топа, а Рекс на коня. Понеже бяхме двама, всеки управляваше една половина от фигурите. Ние бяхме с белите фигури. Добре се справяхме, но изведнъж на Рекс му разбиха фигурата, беше ранен. Бързо слязох от топа и извадих мехлема на магьосника. Докато намазвах неговата рана, контролирах всички фигури, за да заместя Рекс. Върнах се на топа и яростно победих противника, едновременно с това прикривах кучето си. След малко той се оправи. Забелязяхме в натрошения цар на противника нещо да блещука. Беше част от нещо. Взех го със себе си.

   Влязохме във втората стая– нашето второ изпитание. Имаше шахматно разположени плочки с различни символи. Не обърнах внимание на това и се опитах да стъпя, но Рекс ме побутна с лапичка. Пак се опитах, но той ми застана на пътя. Замислих се и забелязах, че има добри символи- лотос, ин и ян, сърце, усмихнато лице и други, и лоши- мечове, кръв, дявол. Хвърлих един камък върху добрите- нищо не се случи. Но когато го направих на лошите-паднаха стрели. Направих си извод. Продължихме успешно и намерихме още една част. Съединихме ги.

  Отидохме в третата стая при последното изпитание. На пръв поглед нямаше нищо, но изведнъж се появи много голям циклоп. Ние се изплашихме. Но двете части заблестяха много силно. Дадоха ни самурайски доспехи и оръжия. Оръжието на Рекс беше неговата захапка, а моето- нефритена катана. Бихме се смело. Циклопът за малко да ме удари, но Рекс ме бутна встрани и ме спаси. Удар след удар, успявахме. Тогава видях, че последната част виси на врата му и я взех. Когато я добавих, се получи ключ, който отваряше вратата на древното знание. Сложих го, но не можах да го завъртя- трябваше да въртят двама. Намеси се и моят верен приятел и успяхме. В малката стая имаше сандъче. Отворих го. В него върху стар свитък бяха записани знания за овладяване на четирите елемента- вода, земя, огън и въздух.

 Тренирахме с Рекс и постепенно ги овладяхме.Така станахме първите аватари- повелители на четирите елемента. След доста време осъзнах,че ако свитъкът попадне в грешни ръце, ще стане много опасно, затова го унищожих. Направих школа за преподаване на това знание и учих само хората с добри сърца на това.

Дарин Стефанов, пети клас

 

Ден преди вируса бяхме свободни,

Но covid дойде и голям е разгромът,

сега всички се пазят и се страхуват,

но краят се вижда, така ми се струва!

Ден пореден от карантината,

ден последен от зимата,

какво ли ни чака оттук занапред?

Нали не е мъка и жалост безчет?

Доскоро навън не кипеше живот,

народ и природа бяха в тежък развод.

Е, грее ли слънце и пада ли сняг,

годината някак ще мине, но как?

Ех, краят ще дойде, не е и далече,

навред е зелено и слънце напече!

Ние сме умни и предпазливи

и затова ще останем живи!

 

Герела Иванова 10б клас; СУ „Васил Левски” гр. Севлиево

 

   Всяка събота и неделя с двадесетина приятели се събираме и си правим футболни турнирчета. Днес беше доста оспорвано и до последно не се знаеше кой ще победи. И накрая заради един грешен пас, моят отбор загуби. Няма да коментирам кой е виновен и какво е трябвало да се направи. Раздразнителността на моя темперамент извади своите нокти. Нищо, че беше пет часа, реших да се поразходя, за да се успокоя. Сам. Ей така, безцелно, малко пара да освободя! Имах чувството, че мислите ми бяха на първенство по лека атлетика. С такава бързина сменяха отделните дисциплини, че все едно се опитваха да достигнат до световни рекорди. За какво мислех ли?! Че Боби винаги се лакоми и затова загубихме; че утре е Осми март, а не съм измислил с какво да изненадам мама; че ми предстоят сложни контролни през предстоящата седмица, а аз не се чувствам подготвен; каква работа ще мога да си намеря през лятото; какво ми се яде за вечеря; защо осветлението на нашата улица не работи.

   От мисъл на мисъл и неусетно съм стигнал в Морската градина. По централната алея безгрижни деца се лутаха неориентирано, различни породи домашни любимци се държаха дръзко, а смели велосипедисти криволичеха между пешеходците. И нали все още бях ядосан и кисел, реших да мина по една по-скрита и глуха алея, по която знаех, че няма хора. Вървях, а в главата ми продължаваше да е като бурно море. Какво ме тревожеше ли?!  Че до няколко дена трябва да реша какви предмети да профилирам, а от това ще зависи бъдещето ми; че искам да се науча да карам уиндсърф; дали мога да даря кръв; дали това лято да карам курс за шофьори; дали да не звънна на баба и да я помоля да ми направи любимите меденки…

   Колкото повече мислих, толкова повече в мен се засилваше усещането, че някой ме следи. Огледах с периферното зрение и ми се стори някаква сянка зад мен. Внезапно спрях и се обърнах. Нямаше никой, но ми се чу шум. Продължих да вървя, но безпокойството ме завладя. Дали не искаха да ме ограбят?! Освен телефона, нищо ценно нямах в себе си. Отново ми се причуват стъпки. За втори път рязко спрях, обърнах се и …застанах очи в очи с маймуна. Истинска маймуна. След първоначалния шок, започнахме да се взираме в очите с маймуната. Тя се почеса по главата, след което скръсти ръце пред гърдите. Ех, ако в училище учихме какво означават жестовете, сега щях да разгадая какво иска да ми каже. Продължихме да се гледаме и тогава аз видях едно закачливо пламъче, което бързо се скри и на негово място се появи предпазливост, недоверчивост и умора. Сетих се, че по новините казаха, че най-малката маймуна от зоопарка е избягала и я търсят от три дена. Какво да направя?! Ако се обадя на зоопарка, то ще помогна на хората в техния служебен проблем, ще осигуря сигурност и спокойствие на маймуната, нейните родители няма да се тревожат, ще могат малките деца да ходят до клетката и да й се радват. Но щом тя е избягала, то значи, че не иска да стои затворена в клетка. Явно търси свобода, иска да опознае света, да се докосне до природата, да се сприятели с други животни, да се налудува на воля, да живее палаво и непредсказуемо. Как да постъпя?! Кое е правилното решение? Маймуната продължаваше да ме гледа боязливо и обезверено. Очите й ставаха все по-тъмни. Какво ли разчиташе в моите очи, че се чувства така напрегната?! Като че ли ме умоляваше за нещо. Сетих, че в раницата имам два банана. Бръкнах и ги подадох на маймуната. Тя ги сграбчи и с два прескока се качи на близкото дърво. Изгубих я от погледа си.  

   Отдъхнах си спокойно. Нека всеки сам взема решение за своя собствен живот!

Димитър Вълчев, 16 г. Варна

След училище Митко всеки ден играеше на компютъра. Днес отново го включи и седна на стола. Изведнъж видя нещо, което го развълнува. Беше излязла нова игра с името „Не натискай!”.

От любопитство Митко ги натисна и сякаш се телепортира в друг свят! Там хората бяха облечени в сиво и гледаха устройствата си. Митко беше със светли дрехи, така че лесно се отличаваше от другите и „биеше на очи”.Чудеше се къде е и реши да попита едни мъж:

-Извинете, може да Ви прозвучи странно, но къде се намирам? Какво е това място? И защо всички гледат телефоните си?

 Мъжът го избута встрани и измърмори нещо, а Митко започна да се разхожда из този свят. Пътищата бяха черни, къщите сиви и обрасли с трева. Светът беше тъжен, сякаш отдавна забравен. Той погледна и хората, които бяха толкова задълбочени в телефоните си, че се блъскаха един в друг, но ставаха и продължаваха. Митко се замисли колко глупави са хората, замисли се също дали и той изглежда така.

Изведнъж някой прекъсна мислите му. Беше един висок мъж с бледа кожа. Той погледна Митко сърдито, щракна с пръсти и двама едри мъже го хванаха. Момчето се разкрещя и зарита, но без полза.

-Чух, че си ядосал жителите на моя град. Е, нали знаеш, че това няма да ти се размине безнаказано? Погледни се, толкова си цветен и не се вписваш при нас- заговори високият зловещ мъж.

-Какво ще ми правите?- попита уплашен Митко.

-Нищо лошо! Ще тестваме нашата инжекция върху теб. Тя ще те накара още повече да желаеш устройството си. Ще те направи безсмъртен. Ще изгледаш като мен и като всички хора тук. Ще се впишеш идеално!

-Аз не искам да съм като вас! Харесвам се такъв, какъвто съм! - изкрещя Митко и зарита още по-силно.

-Ще се харесаш още повече с новото си устройство, което е последен модел.

Мъжът тъкмо тръгна да бие инжекцията на Митко, когато изведнъж: „Бийп, Бийп....” - това беше неговата аларма.

- Добро утро, Митко. Хайде ставай, ще закъснееш за училище - а това беше гласът на майка му.

 -    Ох, добре! - Митко беше още сънен.

Той реши да погледне телефона си, но се спря. Спомни си какво е сънувал.

Митко преосмисли кое е важно за него и от този ден насетне, вместо да играе на компютъра след училище, той играе навън с приятели и прекарва повече време със семейството си.

 

Димана Далева

Заповед за въвеждане на временни противоепидемични мерки от 18.10. до 31.10.

ЗАПОВЕД № РД - 01-238/15.10.2021 г.   На основание чл. 63, ал. 7 във вр. с ал. 4, чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския, съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от...

прочети повече

Областна администрация – Габрово обявява конкурс за две позиции

Областна администрация – Габрово обяви конкурс за попълване на екипа си с двама държавни служители в специализираната дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“.   Кандидатите за длъжността „младши експерт“ трябва да имат придобита специалност в областта на екологията или опазване на околната среда и минимална образователна степен – професионален бакалавър. В какво ще се състои неговата работа? Подготовка, организация и координация на дейностите в направления енергийна ефективност, възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива, опазване на околната среда, устойчиво ползване и...

прочети повече

Временни противоепидемични мерки на територията на област Габрово

Предвид нарастващата заболеваемост от COVID-19 на територията на област Габрово, считано от 04 октомври 2021 г. се въвеждат временни противоепидемични мерки със Заповед № РД-01-229/01.10.2021 г. на директора на РЗИ Габрово, съгласувана с Главния държавен здравен инспектор доц.д-р Ангел Кунчев.   Преустановява се провеждането на присъствени групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове, танцови, музикални и др. школи. Преустановяват се посещенията в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца. Преустановяват се провеждания на събирания от...

прочети повече