РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Уважаеми потребители,


Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!

 

Областен управител на област с административен център Габрово

 

    „Код: RESTART, Мисия: REFRESH”

   Това излезе на екрана, като последна заповед, а аз знаех много добре какво означава. Обучаван съм за тази мисия толкова години. Научен съм да я защитя, когато ми нареди, но сякаш не съм очаквал този момент да настъпи.

   „Мисията започва в Китай!”

   Следващата заповед излезе веднага след първата. Пуснах я до всички командири и излетяхме без въпроси и обяснения. Знаех, че китайците ядат всичко което лети, пълзи, лае или тича на четири крака. Беше ми малко трудно да ги уважавам, но колкото и да не ви се вярва за такъв, като мен, аз уважавам живота. Всеки един живот.

   Приключихме бързо в Китай и продължихме към Европа. Следващите мисии бяха в Италия, Испания, Великобритания… Знам за какво съм обучен. Познавам армията си. Моите войници са безпощадни и никога не пренебрегват заповед. Въпреки това изпитвах някакво необяснимо съчувствие към страданието на хората. Те бяха болни, уплашени… умираха. Най-често си отиваха старите и болните, а за тях наистина ми беше жал, защото сякаш, напускайки този свят осъзнаваха грешките си. Страдаха за тях, а може би им се искаше да имат още време, за да ги поправят. Казах на главнокомандващата, че според мен, сме избързали, че е трябвало да дадем последен шанс на хората. Тя ми припомни колко такива шансове им беше дала. Нареди да продължим с най-големите световни сили. Ударихме САЩ и Русия. Държавите отдавна се бяха затворили. Хората стояха, като затворници в домовете си, уплашени и притихнали. Въздухът се пречисти от отровните газове. Птиците и животните тръгнаха по улиците, а никой не ги нападаше. Вече не бяха храна, защото хората се страхуваха да ловуват.

   За няколко месеца Земята си пречисти. Тя отново започна да диша свободно и махана кислородната маска. Докато хората, лежащи в болниците, се бореха за глътка въздух, на нея вече не й трябваше апарат, защото въздухът беше станал такъв, какъвто е бил по времето, когато човекът е живеел в синхрон с природата. Хората продължаваха да се крият или да умират. Носеха маски и ръкавици. Страхуваха се за живота си и за живота на близките си. Аз чаках нареждане да приключа мисията, но главнокомандващата не издаваше нови заповеди. Осъзнавах, че тя иска армията ми да е пръсната по целия свят. Да сме в готовност. Да бъдем явна заплаха. Искаше своя толкова чакан RESTART, а аз и момчетата ми, бяхме обучени точно за него.

   Пролетта вече беше дошла в една малка държава, покрай която нашата мисия мина без да остави големи поражения. Хората там бяха бедни, наивни и доста объркани, но имаха добри сърца. Иска ми се да мисля, че разбраха посланието, което съм пратен да предам с моята смъртоносна армия. Дано да са разбрали, защото ние все още сме в готовност. Тя, моята главнокомандваща вече не може да търпи това безотговорно отношение на хората, към всичко, което им е дала. А, аз се чудя, не знаят ли те, че от нея зависи дали ще дишат свободно, дали ще изгрее слънцето през облаците и дали, като изгрее няма да убива с лъчите си, защото човечеството е разрушило предпазния й слой?  Да, стоя и се чудя на хората. Тъжно ми е за тях, макар моята мисия и моето обучение, да са изцяло против човечеството. Аз съм войник. Роден съм за да водя битки. Дори нямам име, като на човек, но въпреки това разбрах какво иска тя. Всички хора знаят името на моята главнокомандваща, още от зората на човечеството. Не е нужно да го изричам, но ще им кажа моето. Аз съм COVID -19. Чували са за мен. Знаят, колко съм опасен и колко лесно мога да ги победя. Мисията ми е изпълнена, но не е завършила. Тук съм, по-силен и по-страшен от всякога, а моята главнокомандваща е много ядосана. Затова ще оставя, като послание моята първа заповед - „Код: RESTART, Мисия: REFRESH”. Дано хората проявят разум и разберат, какво означава това, защото иначе войната ще продължи.

 

Кирил Димов – 16 години

„Какъв е шансът да те удари клипопузавър”- се запита любопитното хлапе, кръстено с най-популярното име на планетата Крокс: Гррпфксхъц, но дори родителите му го бъркаха с второто по-популярно име Грррпфксхъц. Ако поне малко сте се зачудили каква е тази планета, то вие сте от невежите, или, както някои ги наричат, земляни.

Крокс, мой невежи, е най-малката, но и най-егоцентричната планета от системата Чорап, кръстена на внука на откривателя ѝ, а именно Глезен Първи Велики, който измислил педикюра. Та това любопитно малко момче с многото въпроси било и много умно, и много изобретателно, но и малко досадно. След сутрешното досаждане на родителите му, Гррпфксхъц се зае да създава машина, която да решава всички въпроси. След около два паднали кокоши тръна и половина, по кралско време, той се отказа, защото се сети за нищожното изобретение на човеците, наречено Гугъл. Отегчен, той реши да провери коя е най-могъщата планета, а след някой друг изрязан нокът вече се изнерви от отговорите, които получаваше.

-Ама как?! Кой те е учил тебе!? - извика бясно Гррпфксхъц.

Той не бе по политиката, но в училище го бяха учили, че най-могъща е планетата Крокс, а това не бе никак вярно. Та тя дори не беше близо до коляното! Приятелчето ни се зае да програмира Гугъл само с отговори, които му харесват. Той обаче хабер си нямаше как се програмира. Беше запознат единствено с факта, че се програмира на интернационалния език на планетата- коляно, а това много го ядосваше. След малко яд, Гррпфксхъц вече учеше как да си направи програмен език на неговия език, за да може да направи свой собствен Гугъл.

-То т‘ва било много трудно, бе! - си каза кроксовианчето след разглеждане на около пет видео урока. Сигурно бе, че ще му е нужна помощ, а кой по-добър от приятеля му Брръфъп /Брръфъп в буквален превод на крокски език значи бизнес, а родителите на Брръфъп са акционери./.

Двамата работеха по проекта им три земни години, когато една съвсем нормална сутрин Гррпфксхъц видя, че на компютъра му се изписа грешна парола за влизането от профила, с който те направиха програмният език. Вече всичко му бе ясно. Брръфъп бе избягал с паролата и сега бе в неизвестност. Хубавото бе, че има възможност да проследиш всички устройства, които използват даден акаунт, но само на техният език, който вече е само в ръцете на Брръфъп, а най-вероятно и на много други хора, след като го продаде на други програмисти.

Единствената възможност бе да създаде програма, която да разшифрова паролата, обаче за това му бе нужна помощ от друг човек.

Както сигурно се досещате, тази история се повтори четири пъти преди Гррпфксхъц да се усети да спре преди да стигне до по-малко пари от фалит.

Преди много , много време , когато все още са живеели нашите пра-пра баби и дядовци в България имало само 3 сезона – Зима , Лято и Есен.

Може би се чудите, защо сега са четири ще ви разкажем историята за това, как Пролетта е дошла в България.

Преди, всичко било различно. Нямало кокичета , нямало пролетни песни , хората не знаели кога да съдят и дали ще им стигне само лятото за обирането на реколтата.

Бил ледовид снежен ден . На всички им омръзнало да имат само един топъл и два студени сезона .

В едно малко, но чудновато селце в Стара Планина едно момче и едно момиче решили да създадат нов топъл сезон с повече дъждове, за да бъдат почвите по-плодородни. Техните имена били Пижо и Пенда . Пижо бил умен, а Пенда сръчна . Според тях , за да бъде сезона топъл трябвало да отидат до Слънцето и да му поискат един от лъчите . Денят бил 21 Февруари .

Те отишли при Слънцето и го помолили , то се съгласило само при условие , че през новия сезон денят ще бъде по – дълъг от нощта . Братчето и сестричето се съгласили и взели един от лъчите на Слънцето.

Втората стъпка била много радост и позитивна енергия. Пижо и Пенда отишли при най-щастливото дете в селото и го пололили за малко от неговото щастие . Детето се съгласило, само ако намалят Зимата. И те решили да скъсят месец Февруари и да го направят 28 дена. Така взели от щастието на детето.

Денят бил 26 Февруари. Братчето и сестричето се чудили няколко дни, кое е последното, което им трябва. На 27 Февруари се сетили , че им трябват птички. Отишли да разговарят с врабчето и го попитали как да накарат другите птици да идват в България. То отговорило , че трябва да измислят ден, на който всички да са щастливи и студа да изчезне. Това не било толкова трудно, но следващото което поискало било по – трудно. Врабчето искало те да се превърнат в нещо , което децата да обичат и да му се радват докато не дойде царят на птиците , а именно Щъркелът.

Пижо и Пенда се прибрали и мислили цял ден, в какво да се превърнат . Накрая измислили.

На следващия ден отишли при врабчето и му казали , че Пролетта ще идва на 1 Март . А те ще се превърнат в Мартенички . Това са бяло и червено конче , което децата ще носят за здраве и ще свалят , когато видят щъркела .Врабчето се съгласило . Двамата създатели на новия сезон смесили всички съставки на 28 Февруари. Легнали да спят , а на сутринта всички българи празнували новия сезон – Пролетта .

 

Даника Димова и Никол Маджарова  - 7А клас - ОУ "Христо Ботев" Габрово

 

 – Какви са бъдещите ви планове заедно? – пита приятелят му, седнал на близкия камък.

 – О, нищо особено – свива рамене младежът до него, наблюдавайки спускащия се залез. – Ще имаме собствено жилище и две коли, за да се караме кой пръв ще излезе от гаража. Ще си намеря хубава работа, за да се наложи да я чакам два часа в някое кафене, докато тя пазарува. Задължително ще купим диван за жилището ни, там ще гледаме филми заедно, тя ще заспива още в началото и ще се налага да я пренасям до спалнята. Аз ще спя на този диван, когато се скараме и ще мисля колко силно се обичаме всъщност… Тя ще мие чиниите, а аз ще се заемам с простирането на прането, защото е прекалено ниска. И двамата ще се пробваме в кухнята и след това ще изяждаме моя изгорял омлет и нейните вкусни панирани хапки…

– И после…?

– Ще спорим за всичко. За цвета на стените, за разположението на мебелите, за големината на телевизора, за височината на огледалото и за нощната лампа. Накрая, половината от жилището ще бъде боядисана в тъмночервено, а другата половина – в  черно. Аз ще прескачам фотьойла, а тя ще се спъва в масата. Малкият, шестнадесетинчов телевизор, на който ще гледам мач, ще бъде в дневната, а големият, тридесет и два инчов, на който тя ще гледа сериал от деветдесетте, ще бъде в спалнята. Огледалото ще е поставено на средна височина, за да се навеждам леко, а тя да се повдига на пръсти. Вечер ще чете "Гордост и предразсъдъци", а аз ще мрънкам заради светлината… За рождения й ден ще й подаря блендер, а за моя ще получа силиконов пистолет…

– Свърши ли…?

– През свободното време тя ще ходи на фитнес, аз ще играя футбол. Преди първата ни почивка ще пазарувам по списък, а тя ще приготви куфарите с багажа. Ще се окаже, че трябва да отидем с двете коли. В моята ще има един мой куфар и раница, както и три нейни куфара и още две чанти. В нейната кола ще се разполага останалият багаж и чанта с храна за из път. Когато се приберем, ще разгледаме всички осемдесет и пет снимки. Ще фигурирам на две, тя ще бъде на всички останали… На Свети Валентин ще зарежем шоколадовите сърца и ще наблегнем на виното. Ще си пуснем екшън филм, в който се разкрива любовна история в последните три минути.

– Така ли си представяш близките години?! – обади се недоверчиво приятелят му.

– Е, някой ден ще се сблъскаме лице в лице със загубата. Тогава тя ще се усмихва през деня и ще плаче вечер. Аз ще се затрупам с работа и ще пуша много… Ще я уволнят от работа. Фирмата, в която ще работя, ще фалира. В същия ден ще й купя голяма кутия сладолед с лешници, а тя ще ме изведе да пием бира… Ще отидем на сватбата на най-добрите ни приятели. Тя ще бъде ослепителна в новата си рокля, аз ще бъда със стария си костюм от бала, без колан и стараейки се да не дишам много дълбоко… Поне веднъж ще се наложи да заминем в командировка. На мен ще ми бъде скучно без нея и ще й се обаждам от време на време. На нея ще й бъде тъжно, няма да може да спи, а когато се прибера, ще установя, че сме се снабдили с охранителна система…

– Това ли е всичко? – разпери ръце приятелят му.

– Казано накратко… смятам да я обичам завинаги. Но само толкова...

 

 Славея Семова, 18 години

Честит празник на ПГ „Марин Попов“ - Севлиево!

Тържествен концерт по повод партонния празник на ПГ "Марин Попов" събра ученици, преподаватели, родители и гости в НЧ "Развитие -1870" в Севлиево. Новият директор Наталия Иванова връчи грамоти и ваучери на отличилите се гимназисти и им пожела бъдещи успехи. Децата бяха подготвили богата програма с рецитал, музикални изпълнения и театрални скечове. Сред официалните гости на събитието бе и Областният управител Мария Башева. През последните години училището все по-ясно заявява позицията си сред професионалните гимназии в областта с вниманието и отдадеността на...

прочети повече

„Заедно в кулинарните традиции и обичаи“

Събитието се проведе днес в ПГИТ "Рачо Стоянов" и представи ястия, облекла и обичаи на различни народи и етноси. Инициативата бе осъществена по Плана за интеграция на Община Дряново под надслов "Заедно в кулинарните традиции и обичаи". Проявата уважиха областният управител Мария Башева - Венкова, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, председателят на Общински съвет Дряново Тодор Георгиев.        

прочети повече

Представят медицинските професии в кампанията „Кариерен компас“ и в Дряново

Кампанията „Кариерен компас“ гостува на Благовещение в СУ „Максим Райкович“- Дряново и в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ -Габрово. Срещите се проведоха с ученици в XI и XII класове с профилирано изучаване на природни науки. Областният управител Мария Башева- Венкова и заместник областният управител Даниела Маринова поздравиха младежите и разясниха, че кампанията е стартирала през септември 2023г. с насоченост кариерно ориентиране и себепознание. Те представиха и екипа на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“- изпълнителният директор д-р Минко Михов и главната сестра Радка Колева...

прочети повече