РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Заедно за жертвите на престъпления

Как може да се осигури защитата на жертвите на насилие и престъпления – деца и възрастни - и да се гарантират правата, достъпа до услуги и подкрепата им до възстановяване от преживяното – това беше фокусът на пресконференцията, организирана в Габрово, 5 октомври (сряда) от Институт по социални дейности и практики - ИСДП. В събитието участваха Иглика Иванова – Събева, зам.-областен управител на област Габрово, Минко Минков, председател на Окръжен съд – Габрово и д-р Надя Стойкова, директор на програма „Деца и правосъдие. Превенция на насилието” към ИСДП.

Никой не е застрахован да се озове в позиция на свидетел или жертва на насилие. Представете си, че вашето дете пострада от насилие. Какво ще се случи след това? Много е вероятно да го заведете в полицията, където то ще разкаже пред непознати за преживяното; да го заведете в Отдел „Закрила на детето”, където то отново ще разкаже и после пак – в социалната услуга, пред адвоката, пред психолога, пред съдията, лице в лице с извършителя… Всеки път ще преживява случката отново, все по-трудно ще му бъде да възпроизведе станалото и все по-малко достоверно ще звучи. Подобен е пътят, извървян от жертвата, когато тя е пълнолетна.

Сегашната практика при тези случаи - всяка от институциите да действа по свои разпоредби и закон - не дава възможност да се събере цялата картина на живота на пострадалия. Смисълът на промените, които Европа изиска от България чрез Директива 2012/29/ЕС е именно в това – да се премахне „разпокъсаната” до сега практика и законът да осигури координирана подкрепа на пострадалите във всеки един момент - от първото съмнение за насилие, през полицейското разследване и съда, до възстановяването им от травмата на преживяното. На практика, това означава съществуващите услуги да се ориентират около жертвите и да им осигурят психологическа, правна, социална и медицинска помощ.

Страната ни е в процес на транспониране на европейската директива, но промените в законодателството се бавят. Как обикновените хора могат да защитят от допълнителни травми своите близки – деца и възрастни, ако пострадат от тежко престъпление? На първо място да си знаят правата: разпитите на жертвата трябва да бъдат сведени до минимум, проведени от подготвен специалист, чиито пол не смущава жертвата, в щадящо помещение – „синя” стая; броят на различните хора, които питат жертвата за едно и също да бъде ограничен чрез записване на разпита и използване на видео записа за целта на производството в различните етапи.

През 2015 г. 1757 са престъпленията против личността[1], завършили с осъждане у нас. 19% от тях са деца жертви, минали през съдебна процедура и вероятно са изправени в съдебна зала в присъствието на подсъдимия. 29 са приключилите в съдилищата в област Габрово дела за престъпления против личността, сред тях 6 са били на пострадали деца.

Практиката за щадящо изслушване на деца свидетели или пострадали от насилие и/или престъпление в „сини” стаи е от 10 години, но все още не се използва достатъчно, въпреки че у нас вече съществуват 15 такива помещения. Въпреки предвидените допълнителни 6 „сини” стаи, които ще се открият до 2018 г. по проект на Министерство на правосъдието, има области, които ще останат непокрити.

Как да се гарантира подкрепата на свидетелите и жертвите на тежки престъпления в области, в които „синя” стая няма? Вече има практика на ползване на стаята в съседни съдебни райони. Най-близката такава за Габрово е във Велико Търново, в ОД на МВР. Друга възможност е да се ползват услугите на мобилния екип за разпит на деца към Института – обучени психолози и социални работници, по заявка на органите, поискали разпитът на дете да се извърши според процедурите за щадящо правосъдие. По-бавно, но устойчиво решение е включването на услугите за подкрепа на жертвите в местните приоритети и регионалното им планиране в областната или общинската стратегия. Откриването на „синята” стая в действащите на място социални услуги, я прави многофункционална – тя се ползва при граждански дела, в случаите на домашно насилие, тежки бракоразводни дела, осиновяване.

С промените в законодателството „сините” стаи остават само част от ресурса, в подкрепата на жертвите – деца и възрастни. Работата в екип от полицаи, съдии, прокурори, социални работници, психолози и лекари при случаите на деца-жертви се пилотира от Института по социални дейности и практики от почти две години във Видин. Нещо повече - вече над година се предлага от Института като социална услуга, съвместно с УНИЦЕФ-България и общините Шумен и Монтана в центровете за застъпничество и подкрепа за деца жертви на насилие „Зона заКрила”. Там към практиката за щадящо изслушване се прибавят психическа и терапевтична подкрепа; медицински грижи; правно консултиране и застъпничество; рехабилитация. Всичко това – „под един покрив”, където специалистите работят заедно в екип, всеки в своята област и роля в интерес на детето.

Споделянето на този опит и превръщането му в национална практика е целта, с която Институт по социални дейности и практики предприема в цялата страна обучения на експертите, които заедно ще провеждат разпитите с пострадали в сини стаи. В Габрово обучението на полицаи, съдии, лекари, психолози, прокурори, социални работници за съвместна работа в случаите с деца преживели насилие и възрастни, уязвими жертви, се организира в рамките на два дни и включва над 40 професионалисти. След него, в рамките на 12 месеца, Институт по социални дейности и практики ще предоставя супервизия и методическа подкрепа за екипите в областта. Очакванията са след година тук да бъде сформирана работеща междуинституционална структура за ефективно взаимодействие и координация на областно ниво при случаите на пострадали деца и възрастни от тежки престъпления.



[1] убийство или опит за убийство, телесна повреда, отвличане, блудство, изнасилване, сводничество, насилствен хомосексуализъм, трафик на хора.