РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Предстои разработване на стратегия за транспортните проблеми

На 4 февруари в Трявна се състоя Четвъртата национална кръгла маса по транспортните проблеми в България. Срещата се организира по инициатива на Агенция за транспортни проучвания и прогнози със съдействието на областния управител на Габрово Мариян Костадинов. Във форума бяха заложени няколко основни теми – анализ на транспортните схеми в страната, представяне на напредъка по проекта за тунел под Шипка и анализ на резултатите от проучването на транспортните проблеми във всички области в страната.

  

Областният управител на Сливен Марин Кавръков откри срещата и представи пред присъстващите областни управители и кметове на общини цялостен анализ на транспортните схеми на България и тяхното отражение за социално-икономическото развитие на страната. В него той направи характеристика на всеки един от проходите и тяхното значение за развитието на икономиката на страната. Изводът му е, че те не отговарят на съвременните изисквания за превоз на товари. А това се отразява и на цялостното развитие на отделните области и общини. Според Кавръков всички областни управители трябва да се обединят около един голям национален проект и това трябва да бъде проектът за тунел под Шипка, който да обедини целия ресурс на България, защото е много важен инфраструктурен обект не само за страната, но и за един от най-важните европейски транспортни кори. Според областният управител на Габрово Мариян Костадинов изчерпателния анализ на всички проходи в страната на практика показва изключително тежкото състояние на пътната мрежа по направление север-юг. „Истината е, че вложените пари в Хаинбоаз от предходните Правителства, дали са толкова ефективни, са факт. Проходът Хаинбоаз има своето значение за икономиката на държавата и той и за в бъдеще си остава един път, обслужващ изцяло транзитните товари преминаващи през България. С вече изготвеният работен проект за Западен обходен път и в частност проектът за Тунел под Шипка, проходът става с надморска височина около 700 м., което в зимни условия го прави лесен за поддръжка и експлоатация. – допълни Костадинов.

По отношение на проекта за тунел под Шипка Костадинов каза:” От дълго време до сега благодарение на приоритизирането на този проект от МРРБ и респективно от Правителството са факт няколко направени стъпки: първо има работен проект, който е приет от МС и най-важното, със Заповед на министър Плевнелиев беше създадена работна група от всички заинтересовани страни, която прие план –карта за осъществяване на всички процедури, свързани с устройството на планиране на целия проект.  Ежемесечно работната група прави заседания, като такова заседание предстои на 24-25 февруари, където бенефициентът АПИ ще докладва напредъка по така приетия план за действие. Най-важното е,че има политическата воля и са регламентирани работата по процедурите и взаимоотношенията между различните ведомства, което е изключително важно, защото до момента няма такъв прецедент с друг проект”.

Във втората част на срещата беше направен анализ на резултатите на транспортните проблеми в страна. Проблемите в сферата на транспорта могат да бъдат обособени в няколко области- инфраструктурни, социални, проблеми свързани с градската мобилност, проблеми свързани със законодателството, проблеми за безопасността на гражданите в системата на обществения транспорт. Наблюдават се и проблеми свързани с транспортните мрежи и обществения транспорт. Това, което е необходимо да се направи за разрешаването им според АТПП е да се търсят повече средства за финансиране на инфраструктурни проблеми в областта на транспорт; да бъде подменен автобусния парк, така че да бъде достъпен и за хора с увреждания; да бъдат предприети мерки за разрешаване на проблемите с паркирането и ограничаването на броя на личните автомобили за сметка обществения транспорт; да се предприемат действия за насърчаване на велосипедистите /създаване на велоалеи/; нужна е и по- голяма активност от страна на местните власти по отношение на използването на възможностите за финансиране на проекти в областта на транспорта, чрез Структурните и Кохезионния фонд на ЕС.

    

В заключение Мариян Костадинов коментира анализът на транспортното проучване така „Чрез тези анкетни карти АТПП се опита да провокира  да предизвика говоренето на един такъв мининационален форум. Не е важното кой е върнал попълнена анкетната карта и кой не е, защото мастерпланът, който Министерството на транспорта е поръчал на хора – вероятно големи специалисти, да изработят струва 8 млн.лв., а това което ние направихме ни струваше единствено пощенските разходи по кореспонденцията, малко време и административен капацитет. Анкетата показва информираността в общините, в областните администрации, какви са стратегиите на държавата и какви са собствените ни проблеми. Всичко което имаме, а то не е никак малко защото обхваща 2/3 от страната, трябва да се систематизира в един документ, да се опишат абсолютно всички проблеми, които сме събрали, в края на който трябва да са вижданията ни – къде професионални, къде полупрофесионални, трябва да дадем решения за проблемите. Защото много е важно да генерираме проблеми, но трябва да се опитаме да генерираме и решения. Така докладът да бъде внесен  в МТИТС и АПИ. Питам аз как е разработен мастерпланът, къде е нашето място при разработването му? Не трябва ли и ние да знаем? Аз мисля, че трябва. Общините имат проблеми, областите имат проблеми, а ние не знаем, че има мастерплан – питаха ли ни как го разработиха, на каква основа. Всичкия този труд за разработването му не води до конкретен резултат.  Мастерпланът според мен трябва да наподобява Оперативната програма като конструкция. В Оперативната програма има обекти – има пар. Ако мастерпланът на България за цялата републиканска пътна мрежа и в частност общинската пътна мрежа е разработен в един 15 годишен период и срещу всеки едзин участък има средства и време, когато трябва да бъде реализиран ние няма да се събираме да мисилим какво да правим, а просто ще се прави в периода когато се уточнява плана, ще бъде ясно в коя година ще бъде рехабилитиран даден участък.  Министерство на транспорта чрез ОП „Транспорт”, както стана ясно от последните изменения се занимава изключително и само с автомагистрали и национални обекти – какъвто национален обект е тунелът под Шипка. Стратегия за влизане в рамки на транспортната система в България е абсолютно наложителна. Тя трябва да бъде на базата на информация – подготвена от професионалисти, но на проблематиката, която касае кметовете на общините и областните управители.”