Днес аз в стихове ще те възпея
пред името ти свято спира моят дъх..
Чудна прелест! Красота е тя!
Извори, реки! Живот даряват,
низини простират се като зелено одеало,
градини в снежнобяло засияват,
Пролет моя, ти си новото начало-
във всяка къща ,всеки двор живот отново пак кипи!
А величествени заснежени планини
Гордо снага изправят
сенчести вековните гори песен с вятъра запяват…
Да бъдем всеотдайни,моля ви,приятели добри!
Да пазим това вълшебно царсто-за нас са най-голямото богатсво,
Ако го загубим в този час, ние губим него!
Губим нас!
Георги Пощаров- 5 клас.,11 г.