Усмихнато като лазурното небе
в мекия пясък ще си играя до безкрай!
Пролет е сега,
а обещания за златно лято ми дава тя!
Лодките бели развели са платна,
а от тях ме поздравяват щастливи деца,
със сияйни очи и смели сърца…
Някой ден и аз ще се кача!
Слънцето ме облива с жарки лъчи,
много ни е хубавао, приятелю, нали…
За мен това е рай!
Вълшебна приказка без край!
А там край морето- е домът на детето,
Което прегръща зората, босо по пясъка бяга..
Надбягва се с ветровете, песен запява с морето..
Домът е там, където е сърцето!
Роселина Димчева- 4 клас,10г