Преди много, много години, когато на Земята годишните времена започнали да се менят, живяла фея, която всички обичали. Другите феи й се възхищавали, а елфите се влюбвали в нея. Била изключително красива, с коси златни като слънцето и очи зелени като изумруд. Със своята дарба да насочва ветровете, да кара цветята да цъфтят, птиците да пеят и слънцето да грее, тя била феята, която водела пролетта със себе си. Казвала се Далия, защото, вярна на името си, излъчвала достойнство, всички й отдавали чест, а и била много елегантна.
Веднъж, докато летяла, Далия видяла паднало ранено птиче. И то не какво да е птиче, а малко ястребче. Хищните ястреби никога не отказвали да схрускат малки същества с крилца… затова от векове били врагове на феите. Но тъй като имала добро сърце, Далия превързала с листа раненото крило и завела птичето на светло място. После се скрила в един храст и зачакала, докато малкото не било забелязано.
Минало време и един ден ястребите нападнали земите на феите. Много крилати вълшебници били ранени тогава. Накрая птиците се отказали от преследването и се разотишли. Останала само една, която упорито кръжала над полето. Далия веднага разпознала в нея малкото ястребче. То обаче вече било пораснало и отдавна било забравило за случката. Далия го видяла как се устремява към нейна приятелка, но навреме успяла да я избута встрани, за да я спаси. В следващия миг срещнала безмилостния поглед на ястреба. Тя вярвала в силата на доброто и била сигурна, че птицата ще си спомни коя е, как му е помогнала, и няма да е хване. Ала не се случило така.
За смъртта на пролетната фея всички скърбели. Но тя не си отишла незабелязано. Златистата й кръв напоила почвата на слънчевия склон, където загинала. На мястото скоро поникнало бяло цвете - Далия, цветето на достойнството и честта, което разтваряло цвета си при първата пролетна зора. Цветето никога не увяхвало, защото всяка добрина, независимо дали ще се върне при теб или не, винаги ти носи чест и неувяхващо достойнство.
Емануела Станчева, 15г.