Един ден, когато хвърлих пръчка на Рекс (кучето ми) в двора на нашата къща, той тръгна да я гони. Започна да лае. Отидох до него. Що да видя- отворил се е огромен проход! Влязох вътре, а Рекс ме последва. Пътят бе дълъг, но си струваше, защото видях един магьосник на 101 години. Той ни каза, че навътре в прохода ни очакват три изпитания. Даде ми два кремъка и вълшебен мехлем. Благодарих му. Запалих една факла с кремъците и потеглихме.
Стените бяха изрисувани с много случки, свързани с историята на къщата. Започнах да си припомням легендата, която баба ми е разказвала- че някъде в двора има проход, който води към древно знание, заключено от първия човек, живял тук. Той бил древен китайски сенсей, дошъл тук заради тогавашната Японско- Китайска война.
Стигнахме до първото изпитание- гигантски шах. Сетих се как се играе от книгата „Хари Потър и философският камък“. Той е много по- опасен от нормалния, защото скачаш на фигура по твой избор и командваш останалите, противниковите се управляват сами. Но уловката е, че когато трябва да вземеш противникова фигура, я разбиваш. Същото се отнася, когато на теб трябва да ти „вземат“ фигура. Аз скочих на топа, а Рекс на коня. Понеже бяхме двама, всеки управляваше една половина от фигурите. Ние бяхме с белите фигури. Добре се справяхме, но изведнъж на Рекс му разбиха фигурата, беше ранен. Бързо слязох от топа и извадих мехлема на магьосника. Докато намазвах неговата рана, контролирах всички фигури, за да заместя Рекс. Върнах се на топа и яростно победих противника, едновременно с това прикривах кучето си. След малко той се оправи. Забелязяхме в натрошения цар на противника нещо да блещука. Беше част от нещо. Взех го със себе си.
Влязохме във втората стая– нашето второ изпитание. Имаше шахматно разположени плочки с различни символи. Не обърнах внимание на това и се опитах да стъпя, но Рекс ме побутна с лапичка. Пак се опитах, но той ми застана на пътя. Замислих се и забелязах, че има добри символи- лотос, ин и ян, сърце, усмихнато лице и други, и лоши- мечове, кръв, дявол. Хвърлих един камък върху добрите- нищо не се случи. Но когато го направих на лошите-паднаха стрели. Направих си извод. Продължихме успешно и намерихме още една част. Съединихме ги.
Отидохме в третата стая при последното изпитание. На пръв поглед нямаше нищо, но изведнъж се появи много голям циклоп. Ние се изплашихме. Но двете части заблестяха много силно. Дадоха ни самурайски доспехи и оръжия. Оръжието на Рекс беше неговата захапка, а моето- нефритена катана. Бихме се смело. Циклопът за малко да ме удари, но Рекс ме бутна встрани и ме спаси. Удар след удар, успявахме. Тогава видях, че последната част виси на врата му и я взех. Когато я добавих, се получи ключ, който отваряше вратата на древното знание. Сложих го, но не можах да го завъртя- трябваше да въртят двама. Намеси се и моят верен приятел и успяхме. В малката стая имаше сандъче. Отворих го. В него върху стар свитък бяха записани знания за овладяване на четирите елемента- вода, земя, огън и въздух.
Тренирахме с Рекс и постепенно ги овладяхме.Така станахме първите аватари- повелители на четирите елемента. След доста време осъзнах,че ако свитъкът попадне в грешни ръце, ще стане много опасно, затова го унищожих. Направих школа за преподаване на това знание и учих само хората с добри сърца на това.
Дарин Стефанов, пети клас