РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

 

       Защо? Защо бурята в мен не утихва, а само се разраства? Защо не мога да се предам и да оставя всичко на съдбата? Защо има толкова големи вълни, които се бият така бясно в тези остри скали? Защо дори когато се изморявам, това продължава? Никой не оценява това, за което се боря и правя!

       Аз знам, че всички мои усилия могат да бъдат напразни и на дървото да му окапят листата. Но дори да бъда като антилопа, изплъзнала се на косъм от това да стане обяд на някой хищник, да бъда много уморена и да си казвам, че може би няма да успея, аз като това животно – дори тогава, аз никога не се предавам!

       Понякога се появява тъмният облак, разпръскващ като мен гръмотевици и светкавици, които помитат всичко след себе си, но нали такава е природата? Но винаги след това небето се изпълва със синя красота и искри голяма жълта капка, която разпръсква лъчи и огрява всеки и всичко.

       Пяната от огромните и яростни вълни внезапно е погълната от пясъка и отново се появява бистрото и спокойно море.

       В живота, също както в природата, е страшно и неочаквано, но е също така божествено красиво, вдъхновяващо и изненадващо. Винаги се впечатляваме от изгряващото и пленяващо слънце и магичния му залез, който сякаш те пренася в друг свят. Омайва ни и смяната на сезоните – как пролетта ухае, а есента капе и плаче, как през лятото  искаме бялата зима, а през красиво-смразяващия сезон зима копнеем за топлото лято. Това са все неща, които показват началото и края на цикъла, наречен живот!

Мелнур Нуриева, X б клас, СУ „В. Левски“, град Севлиево