– Какви са бъдещите ви планове заедно? – пита приятелят му, седнал на близкия камък.
– О, нищо особено – свива рамене младежът до него, наблюдавайки спускащия се залез. – Ще имаме собствено жилище и две коли, за да се караме кой пръв ще излезе от гаража. Ще си намеря хубава работа, за да се наложи да я чакам два часа в някое кафене, докато тя пазарува. Задължително ще купим диван за жилището ни, там ще гледаме филми заедно, тя ще заспива още в началото и ще се налага да я пренасям до спалнята. Аз ще спя на този диван, когато се скараме и ще мисля колко силно се обичаме всъщност… Тя ще мие чиниите, а аз ще се заемам с простирането на прането, защото е прекалено ниска. И двамата ще се пробваме в кухнята и след това ще изяждаме моя изгорял омлет и нейните вкусни панирани хапки…
– И после…?
– Ще спорим за всичко. За цвета на стените, за разположението на мебелите, за големината на телевизора, за височината на огледалото и за нощната лампа. Накрая, половината от жилището ще бъде боядисана в тъмночервено, а другата половина – в черно. Аз ще прескачам фотьойла, а тя ще се спъва в масата. Малкият, шестнадесетинчов телевизор, на който ще гледам мач, ще бъде в дневната, а големият, тридесет и два инчов, на който тя ще гледа сериал от деветдесетте, ще бъде в спалнята. Огледалото ще е поставено на средна височина, за да се навеждам леко, а тя да се повдига на пръсти. Вечер ще чете "Гордост и предразсъдъци", а аз ще мрънкам заради светлината… За рождения й ден ще й подаря блендер, а за моя ще получа силиконов пистолет…
– Свърши ли…?
– През свободното време тя ще ходи на фитнес, аз ще играя футбол. Преди първата ни почивка ще пазарувам по списък, а тя ще приготви куфарите с багажа. Ще се окаже, че трябва да отидем с двете коли. В моята ще има един мой куфар и раница, както и три нейни куфара и още две чанти. В нейната кола ще се разполага останалият багаж и чанта с храна за из път. Когато се приберем, ще разгледаме всички осемдесет и пет снимки. Ще фигурирам на две, тя ще бъде на всички останали… На Свети Валентин ще зарежем шоколадовите сърца и ще наблегнем на виното. Ще си пуснем екшън филм, в който се разкрива любовна история в последните три минути.
– Така ли си представяш близките години?! – обади се недоверчиво приятелят му.
– Е, някой ден ще се сблъскаме лице в лице със загубата. Тогава тя ще се усмихва през деня и ще плаче вечер. Аз ще се затрупам с работа и ще пуша много… Ще я уволнят от работа. Фирмата, в която ще работя, ще фалира. В същия ден ще й купя голяма кутия сладолед с лешници, а тя ще ме изведе да пием бира… Ще отидем на сватбата на най-добрите ни приятели. Тя ще бъде ослепителна в новата си рокля, аз ще бъда със стария си костюм от бала, без колан и стараейки се да не дишам много дълбоко… Поне веднъж ще се наложи да заминем в командировка. На мен ще ми бъде скучно без нея и ще й се обаждам от време на време. На нея ще й бъде тъжно, няма да може да спи, а когато се прибера, ще установя, че сме се снабдили с охранителна система…
– Това ли е всичко? – разпери ръце приятелят му.
– Казано накратко… смятам да я обичам завинаги. Но само толкова...
Славея Семова, 18 години