Препълнена зала, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май е поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл "Габровче" да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство. „Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина.“ - представя го водещата на концерта.
Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител Ралица Манолова. Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ - с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите. „Една идея може да се превърне в прах или в магия...Зависи от таланта, който я създава!“ - цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“
Поздравленията към юбиляря продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.
Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”