РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

новини от правителството

Правителството ще изпълни шест решения на ЕСПЧ

Правителството ще изпълни шест решения на ЕСПЧ

 

Правителството ще изпълни решенията по шест дела, заведени срещу България в Европейския съд по правата на човека.

Две от делата са по жалби за нарушено право на справедлив съдебен процес.

През 2000 г. по нареждане на данъчната инспекция е конфискувана партида алкохолни и тютюневи изделия от фирмата на Галина Патрикова поради липса на лиценз за съхраняване на този род стоки. През 2002 г. Патрикова завежда дело по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди, което приключва след осем години. Като прие, че това надхвърля представите за „разумен срок”, ЕСПЧ реши също, че наложените на жалбоподателката мерки са спорни и незаконосъобразни и по вина на властите тя е понесла имуществени щети. Присъдено й е обезщетение от 39 360 евро за щети и 12 200 евро за разходи и разноски по делото.

Вторият случай – „Джагарова и др. срещу България”, е заради продължило 11 г. и 10 м. гражданско производство, свързано със собствеността върху апартамент в София. Той е бил закупен от жалбоподателите през 1977 г., а през 1992 г. законови претенции върху него предявяват собствениците му от преди национализацията. ЕСПЧ реши, че случаят не представлява правна сложност и жалбоподателите не носят отговорност за прекомерната продължителност на съдебното производство. Присъденото им обезщетение е общо 9200 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски по делото.

Нарушеното право на собственост е в основата на жалбите на Христо Йонков и Динко Маджаров. Те са аналогични и са свързани със закупени жилища, върнати по-късно на бившите им собственици по Закона за възстановяване собствеността на гражданите върху одържавени недвижими имоти. Присъденото в първия случай обезщетение е от 4160 евро за имуществени и неимуществени вреди и разходи и разноски по делото, а във втория – 60 671 евро.

По жалбата на Раджеш Каушал ЕСПЧ прие, че има нарушени права на зачитане на личния и семеен живот и на ефективно вътрешноправно средство за защита, както и на процедурните гаранции по отношение експулсирането на чужденци.

Раджеш Каушал е индиец, а съпругата и двете му дъщери са български граждани. През 2005 г. МВР издава заповед за експулсирането му и за лишаването му от право да пребивава на българска територия за период от 10 г. Три дни по-късно той е експулсиран. Заповедта на МВР е обжалвана пред СГС и ВАС и е отхвърлена. ЕСПЧ счита, че при решаването на случая националните съдилища са подходили формално, без да искат допълнително разглеждане на фактите. Освен това не са изложени причините за експулсирането – за ЕСПЧ изразът „сериозна заплаха за националната сигурност” се основава на неуточнена информация, базирана на секретен вътрешен доклад, което не позволява на жалбоподателя да представи адекватно случая при последвалите съдебни производства. Присъденото обезщетение е от 28 000 евро за неимуществени вреди.

По делото „Данев срещу България” е отсъдено нарушено право на обезщетение за всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на чл. 5 от Конвенцията по правата на човека. Найден Данев е бил арестуван по обвинение в незаконно притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси. След това е освободен поради липса на доказателства и разследването е прекратено. По-късно жалбоподателят подава иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и макар че първите две инстанции признават незаконосъобразността на задържането, въззивният съд отхвърля иска. ЕСПЧ посочва, че необоснованият формализъм на съда при установяване на неимуществени вреди води до лишаване от ефикасност на правното средство за защита и присъди обезщетение от 2000 евро за неимуществени вреди и разходи и разноски по делото.

Направени са технически редакции в две наредби

Направени са технически редакции в две наредби

Правителството направи технически редакции в две наредби – за условията и реда за работа на Централния регистър на компенсаторните инструменти и за дейността на Централния депозитар по регистриране на издаването, сделките и по извършване на плащанията с компенсаторни инструменти. Навсякъде в тях думите „Агенция за приватизация” се заменят с „Агенция за приватизация и следприватизационен контрол”.

Промените са обусловени от миналогодишните изменения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол и преобразуването на агенцията.

Дефицитът за 2010 г. е 3,9% от БВП, фискалният резерв е 6 011,8 млн. лв.

Дефицитът за 2010 г. е 3,9% от БВП,  фискалният резерв е 6 011,8 млн. лв.

2010 година приключва с дефицит на касова основа в размер на 2 783,4 млн. лв. или 3,9% от прогнозния БВП. Той е изчислен на база данните от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Информацията е в доклад на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков за изпълнението на републиканския бюджет за 2010 г., разгледан на днешното правителствено заседание.

Бюджетната позиция на страната към края на 2010 г. е в съответствие с поставените цели пред фискалната политика за годината, се посочва в доклада.

Постъпилите приходи и помощи по консолидирания бюджет за 2010 г. са в размер на 23 931,9 млн. лв., което представлява 34% от прогнозния БВП срещу 36,5% от БВП за 2009 г. Изпълнението на данъчните приходи се развиваше в рамките на актуализираните разчети за годината, като данъчните приходи по републиканския бюджет са изпълнени на 100,2%. Постъпленията общо за групата на косвените данъци представляват 101% спрямо годишния разчет. В частта на данъчните приходи неизпълнение на разчета се отчита основно при корпоративните данъци, имуществените данъци по общинските бюджети и при приходите от социалноосигурителни вноски по бюджета на ДОО. Заложената стратегия в актуализираната фискална рамка за 2010 г. осигури компенсиране на изоставането в приходите от осигурителни вноски чрез мерки за ограничаване на разходите по бюджета на ДОО. Те бяха реализирани основно чрез промени в Кодекса за социално осигуряване, които намалиха натиска в частта на разходите, и по този начин ефектът от забавянето в приходите от осигурителни вноски върху бюджетното салдо остана неутрален.

Приходите в частта на преките данъци възлизат на 3 384,5 млн. лв., което представлява 97,3% от планираните за годината, а от косвени данъци – 9 954,1 млн. лв., което е 101% спрямо плана за годината. Постъпленията от други данъци (включват други данъци по ЗКПО, имуществени данъци и др.) са в размер на 706 млн. лв., което представлява 98% от предвидените разчети за 2010 г. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31.12.2010 г. са в размер на 4 964,3 млн. лв., или 96,1% от планираните. Постъпилите неданъчни приходи са в размер на 3 320,6 млн. лв., което представлява 97,7% от годишните разчети. Помощите (основно постъпления от структурните и Кохезионния фондове на ЕС, предприсъединителните инструменти, ЕЗФРСР, ЕФР и др.) за 2010 г. са в размер 1 602,5 млн. лв., представляват 83% от планираните за годината.

Разходите по консолидирания бюджет (вкл. вноската на Република България за общия бюджет на ЕС) за 2010 г., са в размер на 26 715,4 млн. лв., което представлява 96,1% от годишния разчет. Разгледани по икономически елементи разходите по консолидирания бюджет са както следва: текущите нелихвени разходи са в размер на 22 011,4 млн. лв., лихвените разходи – 486 млн. лв. и капиталови разходи - 3 548,2 млн. лв. В номинално изражение разходите по КФП (вкл. вноската за бюджета на ЕС) нарастват с 4,1% спрямо 2009 г. Социалните и здравноосигурителните плащания (вкл. разходите за стипендии) са се увеличили спрямо 2009 г. с 917,6 млн. лв. (1,3% от прогнозния БВП), като ръстът се дължи в по-голямата си част на базовия ефект от повишаването на пенсиите през 2009 г. (503 млн. лв.) и на по-високите разходи за здравноосигурителни плащания. Разходите за субсидии към края на декември нарастват спрямо 2009 г. с 220,3 млн. лв., което се дължи основно на по-високия размер на субсидиите за сектора на селското стопанство, вкл. националните доплащания към преките плащания, средствата от ЕЗФРСР и др. Капиталовите разходи, лихвените плащания и разходите за заплати, възнаграждения за персонала и осигурителни вноски са по-ниски от извършените разходи в тези групи за 2009 г.

Разходите по консолидирания бюджет за 2010 г. на касова основа представляват 37,9% от прогнозния БВП, срещу 37,4% от БВП за 2009 г. Увеличението с 0,5 п. п. от БВП за 2010 г. спрямо тези за предходната година се дължи на по-високите социално и здравноосигурителни плащания през 2010 г. (вкл. базов ефект от увеличението на пенсиите през 2009 г.), както и на разплащането на задължения от 2009 г., които касово са отчетени като разходи през 2010 г.

Частта от вноската на Република България за общия бюджет на ЕС, изплатена през 2010 г. от централния бюджет, възлиза на 669,7 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.

Фискалният резерв към 31 декември 2010 г. възлиза на 6 011.8 млн. лева. или 8,5% от прогнозния БВП.

Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта ще бъде актуализирана

Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта ще бъде актуализирана

Министерският съвет ще оттегли от Народното събрание внесената за одобрение Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България за периода 2010-2020 г.

Целта на правителственото решение е тя да бъде съобразена с постъпилите в етапа на обсъждане предложения и настъпилите след първоначалното съгласуване промени в българското и европейското законодателство.

Министър Найденов разговаря с гръцкото министерство за блокадата

Министър Найденов разговаря с гръцкото министерство за блокадата

Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов разговаря с Георгия Базоки, главен секретар на Министерството за развитие на селските райони и храните на Гърция във връзка с блокадата на граничния пункт Промахон – Кулата. Министър Найденов не успя да се чуе с гръцкия си колега Константинос Скандалидис, който отива при протестиращите фермери. Двамата се очаква да разговарят утре по телефона. Министър Найденов изрази безпокойството на българската страна за преминаването на автомобили и товарни превозни средства. „Блокирането на граничния пункт е допълнителна тежест в условията на икономическа криза и покачването на цените на храните”, каза българският министър. Г-жа Базоки увери, че е ангажирано цялото гръцко правителство по случая. Тя допълни, че няма да бъдат допуснати ескалации.

 

Още статии...