РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Уважаеми потребители,


Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!

 

Областен управител на област с административен център Габрово

Адриан все повече се съмняваше в здравия си разум. Имаше нужда от нещо, в което да
вярва; основа, на която да стъпи, за да оцелее. И се хвана за това, което знаеше,
всъщност - това, което му се струваше, че знае - това, че е луд.Тази нестабилна основа
го държеше за да не се изгуби съвсем лабиринта на мислите си. Адриан беше луд.
Проблема беше, че всички около него бяха също така луди. Момчето усещаше, че той е
по-неосъзнат от останалите, а те вече бяха избрали своята реалност. Почти не си
спомняше времето, в което все още не беше появил на бял свят проектът „Бъдеще“. И
може би доскоро също бе избрал, в коя реалност да живее („Бъдеще“ беше раят на
земята, нямаше начин да избере друга), докато Мая не се самоуби.
Този ден, Адриан само за момент през последните няколко месеца беше излязъл от
програмата. В този единствен момент, той видя сестра си за последно. Добре си
спомняше големите зелени очи, които го погледнаха през воал от сълзи. Тогава за
части от секундата, Мая си отиде. Остана само този последен поглед. Донякъде,
Адриан беше благодарен, че стана някак бързо, безболезнено за него самия, без
сантиментални прощавания, без чувство за вина от околните. Дори след това, майка им
не каза нищо. Погребаха Мая без да присъства Адриан. Впоследствие разбра, че не е
имало нито церемония, нито помен. Само майка му и гробарите изпратили сестра му.
Никой не се поинтересува защо се е самоубила. Собствената им майка се затвори в
програмата „Бъдеще“ и не проговори повече на никого.
Но макар да се очакваше от всички да подминат тази злополука в „Миналото“, сякаш
нещо у Адриан си отиде с Мая. Да, можеше да намери утеха в „Бъдеще“ - там бяха
всички, но дали сестра му действително беше починала, щом тя продължаваше да
съществува в програмата? В „Бъдеще“, всичко е възможно. Там можеш да бъдеш,
когото поискаш; да видиш, когото поискаш; да живееш както искаш. Там реалността
не беше ограничена от смърт. Но можеше ли братът да прегърне загиналата си сестра?
Можеше ли тя да го погали, да му се усмихне... той да избърше сълзите ѝ преди тя да
се хвърли от прозореца? Всъщност беше, но дали действително щеше да бъде тя?
Така, момчето полудя. Дълго време той се измъчва, чудещ се кое е истина и кое -
симулация. Влизаше в проекта, копнеещ да срещне отново Мая, излизаше за да
провери дали наистина е жива. Чудеше се дали той самият е жив. Чувстваше как се
размиваха границите между мислите и усещанията му. Инстинктът го водеше в това да
определя, в коя реалност си намира. Чувстваше се слаб и объркан... безпомощен.
Останалите хора в проекта бяха щастливи - ядяха храната, която искаха, бяха с човека,
когото искаха, водеха живота, който искаха... но бяха други. Нямаше нито един, който
да си спомня, че преди програмата „Бъдеще“, всички живееха в „Миналото“. Това
допълнително объркваше Адриан. Щом всички смятаха програмата за истинската
реалност дали всъщност не беше така?
Сега, той седеше на перваза на прозореца, истинският прозорец, този от който си
спомняше, че бе паднала сестра му. Та той си го спомняше! Значи трябва да е било
истина. Но как можеше да вярва на спомените си? Не бяха ли и те усещане? А до
истината можеше да стигне само чрез логика. Числа. „Бъдеще“ беше програма. Код,
съставен от числа. А къде би могъл да намери по-голяма логика освен в числата?
„Бъдеще“ казваше, че Мая е жива. Но...
Момчето си спомни последния път, в който видя зелените очи, отишли си надалеч.
Малка солена вадичка се разтече по бузата на Адриан. Втора, трета... Скоро той
плачеше, с най-горчивия плач, който можеше да се изтръгне от душата. Та тя се бе
самоубила, за Бога! Числата могат ли да опишат, както сълзите ѝ в онзи последен
момент, болката насъбрала се в душата ѝ? Мисълта, че тя беше още жива и щастлива
беше твърде цинична.
Трябваше най-сетне да избере реалност. Погледна надолу. Дали го очакваше същия
край като Мая? Помисли отново за „Бъдеще“. Там щеше да е безсмъртен. И щастлив.
Там нямаше да я има болката от безчувствената майка, забравила така бързо за децата
си. Нямаше да го има прозорецът, който всеки ден да му напомня, че ползваше
програмата, виновна за смъртта на сестра му. Още една сълза се откъсна от подутите
очи. Последната. Адриан докосна с пръсти устните си и изпрати тази въздушна
целувка далеч през прозореца.
– Сбогом. - изрече той. Приготви се да влезе в проекта.
Тогава „Миналото“ се изключи и момчето влезе в „Бъдеще“. Завинаги .

Да бъдеш пчела, да се стремиш към слънцето и светлината. Да търсиш красотата постоянно, тъй както пчелата обикаля по най-красивите и най-разцъфналите цветове, за да събере най-ароматния нектар.

Замисляли ли сте се някога с колко труд се събира всеки грам мед? Когато подслаждате чая или просто отваряте бурканче, за да опитате от най-слънчевия и най-сладък, събран от работливите пчелички, мед.  

Ако рано сутрин застанете до пчелен кошер, ще чуете най-голямата суетня и тихо бръмчене. Забързаните пчели нямат нужда от будилник. Започва подготовка за  утрешните задължения. И всеки знае своето място в строго определения  ред. Няма място за губене, никоя пчела не чака напомняне или побутване. Просто една безспирна работа, без да се чудят и да чакат междучасие като палавите ученици.  Щом нощта отстъпи място на  деня, пчелите са готови за новия ден.

На 10-ти февруари се чества денят на Свети Харалампи. Това е денят на пчеларя, денят на работливите пчели, които ежедневно събират слънце и създават  усещане за топлина и радост. Това е денят и на моя любим дядо - пчелар. Всеки път, когато отида при него, аз го придружавам до кошерите и се любувам на жуженето на пчелите. А когато си тръгна, винаги в чантата ми и сложено бурканче със слънчевожълтия еликсир.

Поздравявам те, дядо!

Пожелавам на пчеларя да увеличава своите кошери за много години напред.

В бурканче с мед са събрани трудът, устремеността, желанието да бъдеш и да успяваш.

 НАТАЛИЯ ХРИСТОВА –  13 години

ОУ „Стефан Пешев“ – гр. Севлиево

Ако получиш названието баба, то ти си истински късметлия! Тази титла показва, че си водил един достоен и ценностен живот поради причината, че си оставил нещо след себе си. Ала и друго значение носи уж обикновената дума „баба“... Те предават най-важните житейски закони на следващите поколения, запазват обичаите на народите, предават мъдростта и ценностите си на младите- те са същинската дефиниция на традиция. Сакрална при това, която всеки се цели да запази и уважи независимо от пол, раса, етнос и разбирания, пред тях ние всички се кланяме и ги почитаме.

Удостоена съм с честта да ви разкажа смарт история за обичаите, които трябва да спазваме за тази „побеляла“ традиция, от която светът винаги ще се нуждае. Без това знание, ние сме загубени, а „бабините приказки“ следват да се спазват целогодишно,  заради изключителната си важност.

Първият обичай е именно любовта, ала цялостната- в пълния си блясък и с дълбоките емоции, които имат силата да надвият най-големите опасности и тревоги. Всички бленуваме за любов, която да плени цялото ни същество и да ни накара да се чувстваме сякаш сме единствени на света. И докато това е толкова привлекателно, че често изпадаме в мечтания за него, забравяме коя е най-важната любов- тази към самите нас. Да очакваш от някому другимо да те обича безрезервно, без ти да изпитваш същото към себе си, е равно на лудост. Ние трябва да видим стойността си и да изискваме за нейното покритие, преди някой да успее да ни убеди, че не сме достатъчни. Да обичаш е трудно особено, когато знаеш всичките си недостатъци, ала веднъж влюбим ли се в тях, целият свят ще види колко ценни сме, та за това бабите ни заръчват да поръсваме както околните с любовен прах, така и нас самите.

Обичаите повеляват и да се трудим целогодишно, давайки всичко от себе си във всяко едно наше начинание. Делата са средството, с което се предвижда света ни, а ние се реализираме и овековечаваме с тяхна помощ. Бабиният труд, чрез който се построява цял род, не може да бъде нивга достигнат, но може да бъде уважен чрез нашите усилия.

Последният обред, отправен към нас, е добрината. Толкова просто звучи, а колко мъчително ни се струва понякога. Този обичай не включва в себе си само да отстъпим място на някого в метрото или да върнем портфейла на забързалия се младеж , а носи в себе си и прошката. Поглеждайки човекът, който ни е накърнил и оставил рана в душата ни и прощавайки му ние достигаме най-висшата форма на добродетелност. Ако успееш да премахнеш този товар от плещите си, то ти си постигнал върховните идеали на човечеството.

Ала нашите любими баби-мъдредци знаят, че макар и малко, тези обичаи могат да затруднят и най-всемогъщия човек. Затова пък те ще ни обичат винаги, дори когато грешим и забравяме да проявим това чувство към самите нас или тях. Отидем ли да ги посетим, софрата магически ще се изпълни с най-любимите ни гозби и така ще изразят добрината си. А когато съгрешим и мислим, че целият свят е затворил вратата си, то тяхната ще е винаги отворена, ще са готови да ни простят и да ни обгърнат в топлите си обятия. И ако се чудиш защо, то отговорът е пред очите ти- защото традицията повелява.

Маринела Люцканова, 17 години, ПЕГ "Проф.д-р Асен Златаров", Велико Търново

,,SMART-еници“ е една история, която започва с идея, пръкнала се в главата не един десетокласник, който се чудил какво да съчини за национален конкурс.

,,SMART-еници“ е сайт, приложение, павилионче из централните улици, но и кауза. От там биват продавани български мартеници с цел подпомтане на нуждаещите се в Ковид -19 кризата. Мартениците варират от простичка гривна с червени и бели багри, детски мартенички с облика на супер герои и герои от любими филмчета и сериали, до най-екстравагантни изделия, всички от които спазват традицията на нашия обичай.

Естествено, както с всяка друга нова идея началото бе бавно и тегаво.  ,,Как да се разчуе нашата кауза?“ - често задаван въпрос в екипа ми. Тогава се роди идеята за страница в социалните мрежи, но как тя да се разчуе толкова бързо, колкото е нужно?  И така не след дълго екипът започна да чати с админите на множество е-страници с една молба - реклама, било то на пост или на стори. Но уви не всеки разговор мина така гладко, както се искаше на екипа, имаше случаи, в които за рекламите се искаха пари или реклама в замяна, но нямаше време за преговори, Март месец идва. В следствие на стотиците чатове каузата започна да се разчува. Реклама след реклама, видяна от хората сутрин с кафето, в междучасието, в обедната почивка или вечерните часове, информацията за благотворителния фонд стига до журналист от каналите на националните телевизии.

Не след дълго се реализират и интервюта със  ,SMART участници от екипа, които след това биват излъчени в новините. Поръчките растат с всеки изминал ден, а подир тях и спестовния фонд се увеличи достатъчно много. С привършването на месец Март стотици нуждаещи се получиха „SMARТ-eници“ с нужната финансова подкрепа.

Историята за „SMARТ-eници“ е пример за проявата на благородството и човеколюбието на нас, младите хора от 21. век, които сме „SMARТ“ реализатори на модерните идеи на века.

 

Стефан Андреев Фратев, 10„б“ клас, ПТГ „Д-р Никола Василиади“

Министърът на земеделието Иван Иванов обсъжда в Габрово проблеми и предизвикателства със земеделските производители от региона

Поредна среща със земеделските производители от област Габрово се провежда днес в Художествена галерия „Христо Цокев“ по инициатива на директора на ОД „Земеделие“ Даниел Бурмов, която е уважена от министъра на земеделието и храните Иван Иванов и негов екип. Присъстват и областният управител Ралица Манолова и нейния заместник Ивелин Стоянов, за да имат яснота около проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени производителите от региона. Манолова не веднъж до момента е заявявала, че най – ценният ресурс за всички е...

прочети повече

Ралица Манолова в дискусията „Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“: „Чисто организационно всяка администрация има какво да направи, за да засили диалога с бизнеса и той да се чувства комфортно на територията на конкретната област.“

Областният управител на Габрово Ралица Манолова се включи в дискусията на събитието „Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“, организирана от “Капитал” и проекта “Капитал Градове”. Инвестиции и бизнес среда във Велико Търново и Габрово; развитие на индустриалните зони; развитие на транспортните връзки; бъдещето на ИТ сектора и дигитализацията в региона; качество на живот: как да привлечем и задържим младите и да се подобри градската среда  - това бяха основните теми на дискусията, която събра представители на държавната и...

прочети повече

ПРАЗНИК ПО ПОВОД 29 ЮНИ - ДЕН НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Днес в двора на ЦПЛР-Детски комплекс „Йовко Йовков“ в гр. Севлиево областният управител Ралица Манолова откри празник по повод 29 юни – деня на безопасността на движението по пътищата под надслов “Разумно лято”.  Гости на днешния празник, освен Ралица Манолова, бяха и Ивелин Стоянов, заместник – заместник областен управител и председател на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата, Красимира Йорданова - зам.  - кмет на Община Севлиево,  Георги Маринов - началник на Регионално управление на образованието - Габрово, Николай Симеонов - началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, Христо Банков – главен инспектор на Районна Служба...

прочети повече