РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Уважаеми потребители,


Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!

 

Областен управител на област с административен център Габрово

Да бъдем смарт е неизбежно днес. В противен случай, пропускаме мига и честотите, на които пулсира света. И е модерно. Не точно така, както да си умен, може би. Напоследък, смартфоните възприемат  през четири "очи" историите, които ни вълнуват. И които рядко се въздържаме да не споделим. Напротив. Чувстваме, че някак е важно да ги огласим. Да разпространим по начин, по който да достигнат и други . В същото пространство. В същия ефир. И без да сме сигурни как точно ще им въздействат.

Смислени или безсмислени са те ? Оставят ли стойностни следи в реалния живот или той  изтича неусетно и безрезултатно през пръстите ни, също като безкрайната въртяща се върволица клипове в " Тик - Ток " ?  

Сякаш все по- често се чувстваме измамно празни, ако се откъснем за дълго от този свят. И сякаш сме неизлечимо  подвластни на илюзията за пълнота, когато сме в него. Всеки звук и образ  на смартфона е биохимия.  Хаштаг на допамина. Препратка към вълнение. Етикет за (не)реалност.

А скоро идва месец март. Носи равноденствие. На деня и нощта. На тъмното и светлото. На грешното и вярното. Кратка равносметка на житейски обороти и остатъци. Задължителното просто равновесие  в колоните на архивен счетоводен балансЪ:  " да Зема ", " да Дава ".

През март с  истории ще се закичим. Свежо  полъхнати от пролетта Ще бъдем. Ще ценим. И ще простим. С март. В март. С истории. В истории.  Полуснежните капризи на пролетта ще  придружим. За бяло - червена надежда  ще пожелаем да се преродим. С  вплетените багри на магията ще ни дарят. За живот, за здраве, вяра, доброта. Коя ли е тя ? „ Истинската история“ за първата мартеница. Както я наричат много заглавия, които привличат вниманието ни,  докато търсим  сред всичките версии на истинското. За миг сякаш долита бялата лястовица на Аспарух и дълги часове след това се взираме по жицата…на  световната информационна мрежа.

През март, ще " сендваме и постваме"  цветя. Ще приемаме от дисплеите анимирани  варианти в красиви  шрифтове  на  " благодаря ". Ще ни усмихнат ли емотиконите с тупкащи сърца? Или ще се оглеждаме за топлота отвъд пресилено усмихнатите виртуални лица, а някъде съвсем близичко около нас  в реалността…

Четиридесет нагорещени шиша Бог ще забоде... в земята. За да я затопли. Поне четиридесет нажежени  болки,  ще молим да прости...жената. И от  четиридесетте дупки бавно ще изпълзи сълзата… В огньовете на Благовец, греховете си със скок ще изгорим.  И ще погледнем отначало. От другата страна.  С другите очи....

Не всички рани заздравяват бързо. Както повелява мъдростта. Нито едно от  своите изгубени  чеда не забравя майката... Не е забравена и силата на нишката. Бяло – червената.За целостта. Смарт - лесно  е да се обясни сега  - с различно оцветени граници, флагове и багрила. Планини, реки и равнини. Мъчително изкачвани и бранени, труднодостъпни проходи и долини. Опиращи до три морета на места. Няма ги на следващия слайд. Мигват и изчезват. Стои една разрошена жена. С късо подстригана и осиротяла душа. Дали обаче всички помним, кога и на кого е дала писмеността?

Осемстотин деветдесет и четири  стъпала ще изброим. Сто четиридесет и три години ще измълчим. Ще тагнем имена. Ще се излъчи новина. Че няма да склоним глава пред брулещия вятър на върха, а пред мисълта... Че ще опрем коляно и в калта. За да изпием болката от тежестта и някак си… да осъзнаем …има ли смисъл в жертвеността.

С тържествени цветя ще е застлано. В паметния миг на гордостта. Ще настоява ли да ни прогони бурята, вечно виеща и бранеща върха? В смирения поклон пред паметта. ..

Александра Александрова, НАГ, 17 години

Съвсем реално светът се тръшна от COVID-19. Изпълзя от нечии секрет и се разклони по всички държави. Стигна се до ампутации - затворени летища и граници, предприятия, музеи, училища. Гадният микроб бавно погълна животът ни. Не изпитва съчувствие, размножава се светкавично, съешавайки се на воля. Диша доволно в пазвата ни. Смъртоносно. Понякога целува дълго и беззвучно, докато останеш без дъх. Фриволен е, не подбира. Учим се да живеем с него, въпреки че е неканен гост в дома ни. Редим се тихо по опашки, на разстояние един от друг. Търпеливо чакаме да си купим хляб и мляко /за предпочитане обезмаслено/. Избираме всичко вакуум-говеждо, овче, свинско, масло, прегръдка, целувка, любов. В чантата ми химикалът е заместен от вещи за еднократна употреба - лъжица, вилица, маска, дезинфектант. Бъркаш и печелиш оръжие срещу микроба, като в томбола. И рязко осъзнаваш, че печеливши няма. Че стерилният ти свят е като замръзналата хлебарка, затворена отдавна в буркана във фризера ти. Иска ти се да крещиш, да плачеш, да излееш гневът си. Вдигаш протест. Но ехото от буркана е оглушителен. И чакаш. Глътка свеж въздух, свобода, ваксина.Пореден локдаун. Бомбата на търпението тихо тиктака в теб. И няма в наличност сапьори. Всички те са на бойното поле. Сменили белите престилки с маски, защитни облекла и скафандри в един съвсем реален свят. Флиртувайки с микроба, гледайки го право в очите. Болезнена любов, никому ненужна. В остарели сгради и амортизирана техника. В намален състав. С рани и пробойни. И не се предават, поемат удара на всяка вълна. Много от тях загубиха в битката. Микробът докосна очите им, нежно целуна устните им. Майка, баща, син - цяло семейство български лекари. За някои просто статистика. След месеци ще бъдат забравени, заровени в чувал под пръст и бетон. Щастливци волно политащи през черния дим на някои екарисаж. Ден след ден.

Превръщам се в масов убиец, неистово желаещ смъртта на микроба. Същият този, който отнема животи и притиска свободата ми в ъгъла. Точно в този момент осъзнавам, че единствено човешкият разум може да унищожи микроба. Че изборът на личните ми действия кове пирони в ковчега му. Че всеки от нас притежава по комплект чук и пирон, наречен отговорност. Аз към теб, ти към мен. И всяко действие и бездействие има значение. Всеки един е съучастник в плана за убийството. Ненаказан масов убиец.     Остава надеждата. Аз съм на пост и ще стрелям. А ти?

Мария Сиракова – 16 год.

СУ „Йордан Йовков“, гр. Кърджали

Специална награда

Късметлийско заблуждение

Димитър Добромиров Вълчев

 

 Ужас! Успах се! Нужен ми е поне час, за да се приготвя и да стигна до работа. Бягайки към банята се чудя какъв ден е днес. А, да! Сряда. Цветът на ризата се определят от деня от седмицата. Значи, търся зелена риза. От спалнята прескачам към дневната. Защо прескачам ли? Защото спазвам максимата на Айнщайн „Ако безпорядъкът на масата означава безпорядък в главата, какво ли трябва да значи празната маса?“. Иначе според зодията трябва да съм педантично подреден, но това със зодиите са пълни глупости. Съзирам ризата захвърлена на дивана. Неизгладена! Нищо! В правилника на фирмата пише за цветовете на ризите, но никъде не пише, че трябва задължително да са изгладени.

   Най-накрая съм готов и тръгвам. Настървено натискам копчето на асансьора, но не го чувам да тръгва. Някой глупак не е затворил вратата на седмия етаж. Колко са пет етажа?! Слизам по стълбите. Качвам се в колата и пускам радиото. Приятен женски глас съобщава, че от днес започва ретроградният Меркурий и може да се очаква объркване в комуникациите, транспорта и с документите. Поредните глупости! Изключвам радиото и завъртам ключа на стартера на колата. За съжаление не иска да запали. Опитвам няколко пъти, но без успех. Сетих се, че предната вечер забравих да заредя и явно не е останала и капчица бензин в резервоара. За щастие на съседната улица има бензиностанция. В това време покрай колата минава един напомпан младеж с огромни бицепси и с татуировки по ръцете. Оказа се отзивчив и ми се нави на акъла да избутаме колата до бензиностанцията. Тъкмо щял да загрее за тренировката във фитнеса.

   Най-накрая тръгвам към офиса. В обикновени дни винаги минавам по дългия маршрут, защото е направен с кръгови движения и макар че разстоянието е двойно по-дълго, то времето, за което го изминавам, е два пъти по-кратко. Преценявайки ситуацията, реших да мина по краткия маршрут. Изведнъж попаднах в задръстване. Оказа се, че светофарите по моето трасе не работят. Барабаня с пръсти по кормилото, потропвам си с левия крак, свалям и вдигам прозореца на колата и трескаво мисля как да се измъкна, от къде мога да мина. Всички натискат клаксоните и мятат с ръце – акъл дават накъде да мръднеш. Не искам да погледна часовника, нито да изрека хаотичните си мисли.  Решавам да звънна на колегата и да го предупредя, че малко ще закъснея. Не вдига – нито мобилния, нито стационарния. Явно шефът ги е събрал. Кофти късмет! Ще разбере, че днес съм се успал.

   Появяват се полицаи и регулировчик. Движението се отпуши. Успокоен, че вече съм наполовил пътя към работа, решавам пак да пусна радиото. Навеждам се да сменя станцията и изведнъж чувам звук от рязко набиване на спирачки, след което колата ми се забива в предната кола. Слизам да видя пораженията. За щастие, нанесъл съм лека драскотина на бронята на джипа пред мен. Вежливо и възпитано започвам да се извинявам на другия шофьор и го моля да се разберем. Той е безкомпромисен и вика полиция. Чакаме я повече от един час. Полицаите идват, искат ми шофьорска книжка, за да напишат протокол за инцидента. Е не,  валидността на моята шофьорска книжка била изтекла преди седмица!!! Обещавам, че още днес ще подам документи за подновяването й, но те ми съставят акт за глоба.

   Най-накрая стигам пред фирмата и съм щастлив, че лесно успявам да намеря място да паркирам. Пазачът ме гледа опулено и ми вика:

  • Ти какво правиш тук?! Забрави ли?! Фирмата има празник и е неработен ден.

III Място

Света, който сътворих

Десислава Стаменова

 

Един ден мама ме накара да донеса от тавана стария чаен сервиз, понеже баба щяла да ни дойде на гости, а това бил нейният подарък за годишнината им с тате. Там обаче открих нещо много по-интересно. Беше нещо като плочка със светещи бутони и надписи. Първоначално си помислих, че е едно от онези електрически пиана, но се оказа нещо по-вълнуващо. Там имаше бутон „сътвори“, той светеше в ярко червено и просто нямаше как да не го натисна.

Направих го и се появи метална къща. Вътре беше много по-просторно, отколкото всъщност изглеждаше. Имаше хора, които бяха облечени в бели костюми, но там, където трябваше да са лицата им, имаше нещо като черни маски. Бяха само двама човека в огромна къща, изцяло бяла. Не можах да повярвам, че съм сътворила нова цивилизация, но трябваше да ги скрия по някакъв начин, защото ако някой ги види, ще се започнат големи въпроси, дори ще ми ги отнемат и ще ги вкарат в някоя лаборатория, за да ги изследват и накрая може да ги унищожат. Докато се чудех как да ги скрия, по-малката ми сестра влезе и започна да вдига хаос. Добре, че си беше сложила огромни, затъмнени очила, с които не можеше да види абсолютно нищо. Започна да кряска да я видя, но аз я изпратих до вратата и ú казах да отиде да си поиграе със своите кукли. Докато се чудих, без да искам се подпрях на плочата и натиснах бутон, който гласеше „Атакуване‘‘. В този момент те започнаха да обикалят из цялата къща и да унищожават всичко по пътя си. Добре, че мама и тате отидоха да вземат нови възглавници, завеси, одеяла и така нататък цитирам „За да не се изложат пред баба“, а сестра ми беше на двора и си играеше с куклите си. Бях в паника, не знаех какво да направя. Чак в последния момент се сетих да отида при плочата. На нея имаше бутон „Изтрий“, аз го натиснах и абсолютно всичко изчезна. За жалост, не и щетите, които бяха направили.

Когато мама и тате се прибраха, си изядох конското, даже мама се притесни от баба, повече отколкото аз, когато роботите, които създадох, започнаха да унищожават дома ни. В крайна сметка не бях много разстроена, защото може би бях спасила цялото човечество. Но конското от мама срещу трета световна война с роботи… Ами, честно казано, бих избрала второто, защото не знаете какво става, когато мама се ядоса.

Министърът на земеделието Иван Иванов обсъжда в Габрово проблеми и предизвикателства със земеделските производители от региона

Поредна среща със земеделските производители от област Габрово се провежда днес в Художествена галерия „Христо Цокев“ по инициатива на директора на ОД „Земеделие“ Даниел Бурмов, която е уважена от министъра на земеделието и храните Иван Иванов и негов екип. Присъстват и областният управител Ралица Манолова и нейния заместник Ивелин Стоянов, за да имат яснота около проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени производителите от региона. Манолова не веднъж до момента е заявявала, че най – ценният ресурс за всички е...

прочети повече

Ралица Манолова в дискусията „Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“: „Чисто организационно всяка администрация има какво да направи, за да засили диалога с бизнеса и той да се чувства комфортно на територията на конкретната област.“

Областният управител на Габрово Ралица Манолова се включи в дискусията на събитието „Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“, организирана от “Капитал” и проекта “Капитал Градове”. Инвестиции и бизнес среда във Велико Търново и Габрово; развитие на индустриалните зони; развитие на транспортните връзки; бъдещето на ИТ сектора и дигитализацията в региона; качество на живот: как да привлечем и задържим младите и да се подобри градската среда  - това бяха основните теми на дискусията, която събра представители на държавната и...

прочети повече

ПРАЗНИК ПО ПОВОД 29 ЮНИ - ДЕН НА БЕЗОПАСНОСТТА НА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА

Днес в двора на ЦПЛР-Детски комплекс „Йовко Йовков“ в гр. Севлиево областният управител Ралица Манолова откри празник по повод 29 юни – деня на безопасността на движението по пътищата под надслов “Разумно лято”.  Гости на днешния празник, освен Ралица Манолова, бяха и Ивелин Стоянов, заместник – заместник областен управител и председател на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата, Красимира Йорданова - зам.  - кмет на Община Севлиево,  Георги Маринов - началник на Регионално управление на образованието - Габрово, Николай Симеонов - началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово, Христо Банков – главен инспектор на Районна Служба...

прочети повече