Кристина Сидорова се срещна с представители на БЧК
Областният управител проведе среща с представители на БЧК. В нея участваха проф. Здравко Маринов, зам.-председател на червенокръстците у нас, и представители на организацията в областта. Те представиха постигнатото през изминалата година и успешно реализираните съвместни инициативи като „Тунел Габрово 2022“,в която се включиха представители на Областна администрация – Габрово, РД „ПБЗН“ Габрово, ОД на МВР – Габрово, ОПУ – Габрово, Център за спешна медицинска помощ, Български Червен кръст – Габрово /Младежки авариен екип/, отдел „Автомобилна администрация“, Община Габрово. Целта на учението беше подобряване и проиграване на координацията и взаимодействието между съставните части на Единната спасителна система в Габровска област и повишаване на готовността за реагиране при произшествия в пътни тунели.
Още с началото на войната в Украйна, БЧК организира пунктове в Габрово и Севлиево за оказване на помощ на украински граждани и набиране на дарения в рамките на Националната кампания. След близо три месеца в непрекъснат режим на работа доброволци и щатни служители подпомогат 231 пълнолетни граждани от Украйна, на които са предоставени 800 бр. санитарни и хигиенни материали. 1 898 бр. дрехи и обувки, 100 бр. одеяла и завивки.
В хода на разговора стана ясно, че членовете на БЧК в Габровско са над 3400. 8 са клубовете на БМЧК, в които членуват общо 124 младежи. Като един от основните приоритети на ОС на БЧК – Габрово бе откроено социалното включване. През 2022 г. са подпомогнати 2 665 души – основно чрез хуманитарни помощи, предоствени от НС на БЧК и граждани, чрез фондонабиране и участие на доброволците на организацията по места. Раздадени са и хранителни пакети на деца в риск. В област Габрово са подпомогнати 100 деца от четирите общини /съответно Габрово – 30, Севлиево - 30 деца, Дряново - 20 и Трявна - 20/.
Кристина Сидорова връчи Благодарствена грамота на Росен Терзиев- единственият спасител от Габровска област, участвал в мисията в Турция
Областният управител отличи с Благодарствена грамота Росен Терзиев, единственият спасител от област Габрово, участвал в акциите след земетресението в Турция. Той гостува в Областна администрация- Габрово само ден след завръщането си от южната ни съседка. Терзиев се срещна с Кристина Сидорова и Андрей Николов и им разказа за преживяното по време на мисията.
За Турция заминава на 8 февруари т.г. заедно с още 19 души. Росен Терзиев е спелеолог повече от две десетилетия и част от екипа на „Пещерно спасяване“, който в тази акция се състои от 12 спасители. Към тях се присъединяват и 8 доброволци, единият от които е лекар. Това е прецедент в българската история- доброволци от Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ) заминават като спасителен екип на международна мисия.
Терзиев сподели, че са му били необходими само 5 минути, за да вземе решението да се включи. „Организирахме се изключително бързо- колега публикува пост, в който попита дали има желаещи да помагат на терен. Пътуването ни бе уредено от Република Турция. Превозиха ни със самолети на турските авиолинии до летището в Истанбул“, припомни си спасителят. Още на борда на самолета българите си поставят цел- да спасят човешки живот. И я постигат в град Антакия, вилает Хатай, където в продължение на 6 дена работят неуморно от 8.00 до 03.00 часа. Спасяват жена, която локализират, провирайки се през кухините между отломките на една от многото разрушени сгради. Докато споделя това, Терзиев си спомня как трагедията обхваща всичките му сетива: километри, изпълнени само с разруха; миризмата на смърт и на изгорени боклуци, които оцелелите ползват, за да се сгреят; студът, който не успява да спре важната им мисия; вторичните трусове на всеки 10-15 минути; непрестанният вой на линейки, бученето на хеликоптерите и плачът на хората, загубили близките си. Именно страданието на хората, когато разбират, че са загубили тези, които обичат, спасителят определя като най-трудно за забравяне. В опит да намалят болката на опечалените екипите изкарват и телата на починалите, когато това е възможно.
Пред спасителите не липсват и трудности от битов характер. В първите 40 часа в Турция пътуват от летището в Истанбул до това в Адана, а оттам до Хатай с автобус и камион, в който събират личната си екипировка с тегло около 2,5 тона. В Истанбул към тях се присъединява и екип медици от Германия с половин тон лекарства. Общо 3 тона тежест смелите българи пренасят няколко пъти, а когато пристигат в Антакия са настанени в палатки на стадиона. Там се помещават бежанският лагер, както и другите екипи. Медиците са изпратени да помагат в лазарета, а спасителите са разделени на екипи от по 4 души, които работят на смени в различни локации. Българите често влизат там, където другите отказват. В една от опасните сгради Терзиев наранява крака си, но не съжалява. Спомня си как зданието е било подпряно от два багера, за да не рухне. Признава, че не е виждал нищо подобно и си пожелава да не види никога повече.
Агенцията за хората с увреждания приема проекти по програма„Изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически, спортни обекти за хора с увреждания“.
Тази програма цели постигане на ефективно пълноправно включване на хората с увреждания в културния, обществения и спортния живот на страната, чрез изграждане на достъпна архитектурна среда на културни, исторически, спортни обекти.
Участници в конкурса могат да бъдат юридически лица - държавни, общински, стопански и неправителствени организации, регистрирани по българското законодателство, притежаващи или стопанисващи обектите.
Проектните дейностите са обособени в три компонента:
КОМПОНЕНТ 1 – осигуряване на външен достъп до обект за лица от целевата група чрез изграждане на рампи, пътеки за хора със зрителни увреждания, извършване на ремонти, осигуряващи адаптиране на входове-изходи на обекта, изграждане на външни преходи, изграждане на сигнализации за хора със зрителни и слухови увреждания;
КОМПОНЕНТ 2 – приспособяване на вътрешната среда на обекта за самостоятелно посещение от и пребиваване в него на лица с увреждания чрез строително-монтажни работи, придобиване и монтиране на различни съоръжения с цел създаване на: адаптирани места за трайно пребиваване на хората от целевата група.
КОМПОНЕНТ 3 - за изграждане на нови и преустройство на съществуващи повдигателни съоръжения (асансьори или лифтови платформи) за ползване от лица от целевата група
Максималният размер на субсидията е диференциран за различните компоненти както следва:
Компонент 1 – до 12 000 лв.;
Компонент 2 – до 15 000 лв.;
Компонент 3 – до 50 000 лв.
По-подробна информация може да намерите в Методика за финансиране на проекти за изграждане на достъпна архитектурна среда за хората с увреждания на културни, исторически, спортни обекти, на основание чл.10, ал.3, т.8 от Закона за хората с увреждания, публикувана в сайта на АХУ в рубрика: Проекти / програми, Достъпна среда.
Конкурсната документация е публикувана на Интернет страницата на Агенцията в рубриката “Проекти и програми“ – Достъпна среда.
Проектните предложения, ведно с изискваните документи, се подават в папка подредени систематично, по ред описан в таблица за оценка на административното съответствие /приложение 3/, и с придружително писмо в деловодството на АХУ по един от следните начини:
1. На място, в деловодството на Агенцията за хората с увреждания, не по-късно от 17:30 часа на 21.03.2023 г. на адрес – гр. София, ул. „Софроний Врачански“ 104-106, на електронен носител /подписани и сканирани/ или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи;
2. Чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка и с пощенско клеймо или куриер не по-късно от 17:30 часа на 21.03.2023 г. на посочения в 4.1 адрес, на електронен носител /подписани и сканирани/ или на хартиен носител, придружен с електронен вариант на същите документи;
3. По електронен път не по-късно от 17:30 часа на 21.03.2023 г., при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или подписани и сканирани на посоченият електронен адрес на АХУ - e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите..
Непосредствено след подаване на проектното предложение всеки кандидат е длъжен да изиска от АХУ входящ номер, с който е заведено проектното предложение в деловодната система, не по-късно от крайния срок за подаване на проектните предложения. Полученият входящ номер доказва, че проектното предложение е подадено в срок.