РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

 

 

ЗАвръщането

 

Тик-так, тик-так, тик-так… Часовникът отброява последните минути на настоящата година. На прага чака вече новата. Нова година- нови мечти, нови надежди, нови предизвикателства, нови срещи и нови раздели…

Сигурно се чудите кой съм? Аз съм едно от многото български деца, живеещи в чужбина. Вероятно сега си мислите, че съм един щастливец, който има невероятно бъдеще, но за съжаление нещата не са такива, каквито изглеждат на повърхността. Заминах, заедно с родителите си преди седем години за Германия, но тук останаха моите роднини и моя по-голям брат, на когото мечтая да приличам един ден и е моделът ми за подражание. Животът ми се разкъса на две- тук и там. Казват, че първите седем години са най-важни. Сякаш моят живот започна два пъти- пълен рестарт, но защо? Отговорът беше: за по-добро бъдеще. Но какво означава това? Чие е това бъдеще, защото със сърцето си чувствам, че не е моето.

Да, там всичко е уредено, всичко е просто и ясно, но няма живот. Тук е хаос, но съм истински жив, тук е и любовта ми- тази истинската, реалната,  която приема, че хората не са идеални, че всеки има своите недостатъци, за която няма значение външния вид, социалния статус и разстоянието. Тя не е безоблачна, има своите възходи и падения, но за нея няма невъзможни неща.

 

Сега в навечерието на новата година съм тук в Габрово, за първи път от седем години. Пред мен се разкрива величието на Балкана, в далечината виждам Шипка и Бузлуджа, които са в очакване всичко да се обгърне в многоцветна и празнична заря, символ на новото, по-доброто. Безкрайно съм щастлив, но и безкрайно тъжен, защото след седем часа ще виждам всичката тази красота само от облаците, пътувайки към другия „дом“.

Не ме разбирайте погрешно, обичам родителите си, но те направиха избор вместо мен, а сега не могат да ме разберат. Казват, че в България ще живея в нищета, че не трябва да се разделяме, но реално те също изоставиха своите родители, близки и другото си дете. Затварям очите си и виждам баба и дядо на прага на селската къща, прегръщат ме с насълзени очи, казвайки че им остава още малко живот и тази среща с мен може би им е последна. Много, много, много болка, мъка и самота…

 

Лично аз си мисля, че камъкът си тежи на мястото. Гордея се, че съм габровец и се чувствам истински цял само тук. Харесва ми да се разхождам по улиците на родния си град, да срещам различни хора и да разговарям с тях на родния си български език, да се наслаждавам на забележителностите в Габрово. Много обичам да стоя пред сградата на Национална Априловска гимназия и да съзерцавам тийнейджърството, което нямах шанс да изживея тук.

Тик-так, тик-так, тик-так… Стрелките се догонват и застават на цифрата 12. Новата година започва тук и сега, старата остава в историята… Покрай цялата празнична еуфория в съзнанието ми изплуват думите на Самюел Бекет, в които откривам истината за мен, за моя живот и моето бъдеще:

„Въпреки че никой не може да се върне и да направи чисто ново начало, всеки може да започне от сега и да направи чисто нов край.“

Тик-так, тик-так, тик-так… Времето неусетно се изплъзва като морски пясък между пръстите ми. Вече е време да тръгвам… Сега заминавам, но обещавам, че ще се заВърна и то заВинаги, защото домът е там, където е сърцето, а моето сърце е в Габрово.

До скоро!

Обичам ви: М. Ив.

 

P.S. Посвещава се на всички българчета, живеещи извън пределите на своята родина.

 

Произведението е публикувано без редакторска намеса.