Ilia Zlatev

 

Завръщането

 

 

Юни беше няма да сгреша,

ядох сладолед и се разхождах аз пеша.

Слънцето все така жарко печеше

и топлия вятър тихо ми шептеше.

Беше Юли, не е шега,

щастливи хора разхождаха се по брега.

Гларусите все така грачеха

и от жегата уморна те плачеха.

Беше Август, като че ли,

времето за миг стопи летния пик.

Хладът ни обзе и сякаш есента вече си дойде,

но още имаше мирис на море.

Дойде Септември вече,

а ти си в Габрово, човече,

и улиците празни се извиваха,

слънцето пече, но те изстиваха.

Октомври дойде,

и Балкана извисяваше своите върхове,

и ти, драги ми, вече си в твоя град,

в твоя град, жизнен и пълен с благодат.

Ноември стана,

Априловската улица от сняг бе обляна.

Всичко беше бяло и красиво,

и накъде ти око види с бяло се беше полепило.

Декември вече се настани

и Коледа скоро ще ни озари.

Габровски граждани се готвеха

за семеен уют, с който се топлеха.

Габрово, малко красиво градче,

чуваше се в тишината твоето гласче,

което звучеше все така мелодично,

сякаш съм на някое място екзотично.