Г е о г р а ф с к о

п о л о ж е н и е

Област Габрово (район от ниво 3/NUTS 3) се намира в северната централна част на Стара планина и на страната. На юг Габровска област граничи с област Стара Загора, на североизток с област Велико Търново и на северозапад с област Ловеч. Петте области - Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград формират Северен централен район (район от ниво 2/ NUTS 2), част от район от ниво 1 Северна и Югоизточна България.

През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

Общата територия на областта е 2023 кв.км. и обхваща 356 населени места, администрирани в четири общини - Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.Релеф

Габровска област се характеризира с разнообразен полупланински и планински релеф. На север са разположени Севлиевската и Габровската височини, както и синклиналното плато Стражата, очертано от отвесни варовикови стени, и Севлиевската котловина от Предбалкана, а на юг – северните склонове на Калоферска, Шипченска и Тревненска планина от Стара планина. В геоморфологично отношение областта попада в обхвата на 2 различни части на Старопланинската област – Предбалкан и Стара планина, която е най-добре изразената планинска верига в рамките на Балканидите. Тя определя и значително голямата средна надморска височина на района (392 м.). Най-високият връх е вр. Росоватец (Караборун) в Стара планина (1970 м).oblast gb map

Релефът на района е силно пресечен и представлява поредица от малки долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове. Релефните форми са усложнени от съвременните ерозионни процеси, изразяващи се чрез развитието на склонове, насипи, наноси и терасирания от човешката дейност.

На 25 км. югозападно от Габрово се намира местността Узана. Тя заема обширни части от Старопланинската област със средна надморска височина 1120 м, като на отделни места достига и до 1400 м. Отличава се с ясно изразен планински релеф с дълги и стръмни склонове и високи била, които благоприятстват практикуването на зимни спортове, а през лятото осигуряват възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Непосредствената и близост с административния център Габрово, както и богатото историческо минало на града, са предпоставка за бъдещето развитие на Узана като туристически комплекс.

Климат

Габровска област обхваща средната част на Предбалкана и главната старопланинска верига. Около две трети от територията на областта се отнасят към Предбалкана, представляващ система от ниски и средно високи ридове, в повечето случаи почти успоредни на главната старопланинска верига, които на няколко места са прорязани от главните водни артерии – реките Видима, Росица, Янтра, Дряновска река и др. Това дава хабитус на типичен предпланински релеф, сред които имат място няколко надлъжни долинни разширения и котловини. Най-ниската надморска височина на района е 189 м, а най-високата – 1970 м.

Областта спада към умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща части на три от районите и: среден климатичен район от Дунавската равнина, Предбалкански климатичен район и Планински климатичен район.

Регионът е изключително благоприятен за човешкия организъм от климатична гледна точка и е подходящ като територия за възстановителен туризъм. Известни в страната са вече климатолечебните планински курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците, оказващи лечебно въздействие върху заболявания на дихателната система, сърдечно - съдовата система и опорно – двигателния апарат.

bg klimat 2Неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство оказват редица климатични явления, характерни за района – засушавания през вегетационния период, късни пролетни и ранни есенни слани и мразове, температурни инверсии в долинните разширения. Мъглите се проявяват предимно през есенно-зимните месеци, тези части от територията на областта, където има големи промишлени предприятия или населени места.

vik oblast gabrovoЮгозападно от град Габрово е изграден язовир “Христо Смирненски”, който е основен източник на питейна вода за града. Останалите общини изпитват периодичен недостиг на водни ресурси за битово и индустриално потребление, поради неравномерното годишно разпределение на оттока.

Води

Водите са важен елемент на географската среда, който оказва влияние върху останалите елементи, а също върху живота и стопанската дейност на хората. Имат значение за формиране на релефа, оказват влияние на водоснабдеността на селищата, изкуственото напояване, за производство на електроенергия. Водните ресурси са важно условие за икономическото развитие на района.

Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Речният басейн е основна единица за съвместно управление на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Област Габрово се отнася към Дунавския район с център Плевен, тъй като територията и се разпростира по бреговете на реките Янтра, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Росица, Видима, Тревненска и техните притоци. Дебитът на тези реки е малък. Те имат дъждовно-снежен режим с есенен минимум на оттока и пролетен максимум. Река Янтра е най-голямата от тях. Тя води началото си от Стара планина, с обща водосборна област 7892 км2 и дължина 286 км. до вливането си в р.Дунав.

Почви

В сложно съчетание основните фактори на почвообразуване – климат, растителност, релеф, почвообразуващи скали и др. – обуславят голяма пъстрота на почвената покривка за една малка територия, която заема Габровска област. Разпространени са почти всички почвени различия на Северна България. Структурата на почвената покривка се отличава с преобладаване на сиви горски почви, плитки сиви горски почви, оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви/5/, алувиално-ливадни почви /20/, светлосиви горски почви /8/ и др.

Основния почвен фонд на областта е представен от сивите горски почви /7/ , заемащи около 72% от територията. Образувани са при условията на преходно континенталния климат и подчертаното влияние на горската растителност (дъб, габър, клен, липа и др.) върху кафяво-червеникави глини, изветрителни продукти на мергели, варовици, карбонатни и безкарбонатни пясъчници и други. Сивите горски почви се характеризират с добре диференциран по механичен състав профил. Хумусния хоризонт е маломощен (20-30 см). Общата мощност на профила е 110-150 см. По механичен състав тези почви са средно песъчливо-глинести в орния хоризонт и тежко-песъчливо глинести до леко глинести в илувиалния хоризонт. Притежават средна до ниска водопропускливост, висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.

Тъмносивите горски почви в този район се отличават с малко по-високо съдържание на хумус – 2-3%, с по-мощен хумусен хоризонт, с по-слабо развитие на илувиалния хоризонт и по-слаба текстурна диференциация на профила.Морфологичните, химичните и агрохимичните свойства на сивите горски почви показват, че този тип почви имат ниско естествено плодородие, поради което са подходящи за ограничен брой култури.pochvi gb

 

Б и о л о г и ч н о  р а з н о о б р а з и е

От изключително значение за областта са двете защитени територии, които попадат в границите на област Габрово - Национален парк “Централен Балкан” (сертифициран от Европейската мрежа от защитени територии със запазената търговска марка PAN Parks) и Природен парк “Българка”.

Национален парк „Централен Балкан” е раз­положен в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулира­щи се екосистеми, притежаващи изключител­но биологично разнообразие, съобщества и мес- тообитания на редки и застрашени видове, ис­торически паметници със световно значение за науката и културата. Площта му е 72021.07 хектара.

Парк „Българка” е създаден през 2002 г. с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характер­ни за Централна Стара планина, флората, фау­ната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 хек­тара. Разположен е върху билните части и се­верните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част.

На територията на парковете има изгра­дена административна, информационна и посетителска инфраструктура. Администрациите на двата парка се намират в град Габрово.