РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Уважаеми потребители,


Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!

 

Областен управител на област с административен център Габрово

             

Една пролетна сутрин девойка се разхождала в парка.  Времето било ясно и слънчево. Името на девойката било Елена.Вървяла,вървяла и изведнъж видяла приятелката си Рейчъл.

-Здравей!Как си ?-казала Елена.

-Здравей и на теб ! Не много добре - отговорила Рейчъл.

-Защо не виждам твоята усмивка на лицето?

-Моите родители ще се развеждат и съм много тъжна от този факт.

-Ела да седнем и да си поговорим.

Дошъл моментът, в който трябвало да си тръгват. Щом прекрачила прага, там я очаквали родителите и .

-Къде беше млада госпожице? - запитала с лека тревожност майката.

-Казах ви , че ще ходя в парка! Ще отида да спя . Лека нощ мамо и татко!

-Лека нощ, миличка!

 Часът е 6:30 сутринта. Елена станала и  се  облякла. Вързала косата си на опашка.  Дошло време да тръгват. В 8 часа всички били по стаите си. Учителят представил новия ученик на другите. Неговото име било Стефан.  В следващите дни  се опознавали и сближавали. Той смятал, че е недостоен за нея. Отишъл при тях и откликнал:

-Днес ще има парти , искате ли да дойдете?

- Ще бъдем там !

На партито  Стефан поканил Елена на танц и промълвил:

-Елена, влюбен съм в теб!

- Аз също съм влюбена в теб.

Станали гаджета , но родителите и не искали да са заедно. Изминали са три месеца . Днес е тяхното завършване .

-Здравей, готова ли си да тръгваме ?

-Къде ще ходите, Елена?

- Ще живеем заедно в апартамент под наем!

-Много съм щастлива за вас!

След пет години дошъл моментът , в който Стефан щял да предложи на Елена. Той решил да се обади на Рейчъл.

-Здравей, имам нужда от помощ , защото ще и предложа.

- Разбира се , но с какво мога да ти помогна?

-Искам да излезете за два часа навън .

-Няма никакъв проблем !

 Елена излязла с Рейчъл и след два часа  се прибрала. Заварила Стефан, паднал на колене.

-Елена, ще се омъжиш ли за мен ?

-Да!

И тогава се прегърнали. След две години разбрали , че ще си имат близнаци - момиче и момче . Кръстили ги Вероника и Иван и така те заживели дълго и щастливо.

                                     

  Екатерина Тодорова - VІ а клас, Габрово

 

       Защо? Защо бурята в мен не утихва, а само се разраства? Защо не мога да се предам и да оставя всичко на съдбата? Защо има толкова големи вълни, които се бият така бясно в тези остри скали? Защо дори когато се изморявам, това продължава? Никой не оценява това, за което се боря и правя!

       Аз знам, че всички мои усилия могат да бъдат напразни и на дървото да му окапят листата. Но дори да бъда като антилопа, изплъзнала се на косъм от това да стане обяд на някой хищник, да бъда много уморена и да си казвам, че може би няма да успея, аз като това животно – дори тогава, аз никога не се предавам!

       Понякога се появява тъмният облак, разпръскващ като мен гръмотевици и светкавици, които помитат всичко след себе си, но нали такава е природата? Но винаги след това небето се изпълва със синя красота и искри голяма жълта капка, която разпръсква лъчи и огрява всеки и всичко.

       Пяната от огромните и яростни вълни внезапно е погълната от пясъка и отново се появява бистрото и спокойно море.

       В живота, също както в природата, е страшно и неочаквано, но е също така божествено красиво, вдъхновяващо и изненадващо. Винаги се впечатляваме от изгряващото и пленяващо слънце и магичния му залез, който сякаш те пренася в друг свят. Омайва ни и смяната на сезоните – как пролетта ухае, а есента капе и плаче, как през лятото  искаме бялата зима, а през красиво-смразяващия сезон зима копнеем за топлото лято. Това са все неща, които показват началото и края на цикъла, наречен живот!

Мелнур Нуриева, X б клас, СУ „В. Левски“, град Севлиево

 

   Стоя на малка поляна, отвсякъде заобиколена от хора. Днес е трети март – национален празник. Чуват се тихи разговори и глъчка, даже смях. Оглеждам се и всичко около мен е зелено. Гори и поля, и лек вятър, носещ в себе си някаква мелодия. Колко е спокойно на Шипка. Все едно винаги е било така. Все едно тук никога, никой не е умирал. Затварям очи и изведнъж цялото това спокойствие изчезва. И аз вече чувам, не милото шумолене на вятъра в клоните на близките дървета, а силен боен грохот...

   Годината е 1877, а върхът отново е Шипка.  Жегата е непоносима, във въздуха се усеща тежест и отчаяние. Никой обаче, не мисли да се предава. Патроните са свършили. Войската е изтощена. Вече няма надежда, но  битката продължава. Към враговете хвърчат камъни, дървета и даже тела. Победата е важна. Победата е всичко, защото тя е за България. От тази битка зависи, съдбата на един народ. Тук се решава, ще има ли българи, затова всяко тяло се превръща в оръжие. Всеки вик в надежда. И войните са готови да изложат гърдите си, срещу куршума или острието на противника. Те зсатават пред другарите си, за да ги прадпазят. Те умират и телата им стават поредната бомба, срущи напиращият враг... Аз виждам всичко това, и в сърцето ми се промъква страх. Бавно и постепенно този страх ме обзема, сякаш съм там наистина, и това не е просто игра на мозъка ми. Изведнъж се чува силен гръм и аз, стресната, отварям очи. Било е заря. Почит към героите. Всичко наоколо, си е както преди. Същите майки с деца и същите хора, които просто се наслаждават на гледката и на празника. Нямат представа за моето видение. Видение, което е запечатано в гените ми, защото съм българка, също като войните, които са умирали на този връх. И сега, като се замисля, осъзнавам, че всъщност не е достатъчно да кажем ,че опълченците са били смели. Защото има смелост и смелост. Всеки риск, всяко постижение, са достойни за уважение. Може би, не всеки смята себе си за смелчага, а може би и не всеки, уважава смелите, но тези които се жертват за народа си, са неговите герои. Това не може да се оспори, защото просто си е така. Опълченците са обърнали края на битката по някакво чудо, те са били хората, шепата хора които са спасили всички нас от вековно робство. Ние трябва, длъжни сме, да им отдаваме нужното. Сигурна съм че много малко българи се замислят какво наистина е било тогава. Може би ще кажете, че живея в миналото, или че отдавам прекалено голямо значение на някакъв си обикновен празник. Не е така. Ако го нямаше този празник, вероятно нямаше да се сещаме за това какъв велик народ сме били. Онази мъничка искра на гордост нямаше да съществува и щяхме да загубим и малкото достойнство което заслужаваме. Героизмът на опълченците щеше да се окаже напразна жертва, защото забравяйки ги, ние ще предадем нашата народност. Няма да бъдем вече българи. И тогава ще сме обречени. А ние не искаме това, нали?!

 

Йоана Маркова - 12 год.

 

Дъга, дъга,

рисувам на листа.

Става красива,

изглежда ми жива –

има очички,

има ръчички,

краченца има,

даже за трима.

Щом започнат

дъждовете,

щом порасне

първо цвете,

мартенички щом

закичим,

идва месец за

момичета.

Дъга, дъга,

карсива е тя.

Можеш да усетиш,

нейната душа.

     

 Версавия Янкова   – 10 год.

Заповед за въвеждане на временни противоепидемични мерки от 18.10. до 31.10.

ЗАПОВЕД № РД - 01-238/15.10.2021 г.   На основание чл. 63, ал. 7 във вр. с ал. 4, чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 629 на Министерския съвет от 26 август 2021 г. за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския, съвет от 14 май 2020 г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от...

прочети повече

Областна администрация – Габрово обявява конкурс за две позиции

Областна администрация – Габрово обяви конкурс за попълване на екипа си с двама държавни служители в специализираната дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“.   Кандидатите за длъжността „младши експерт“ трябва да имат придобита специалност в областта на екологията или опазване на околната среда и минимална образователна степен – професионален бакалавър. В какво ще се състои неговата работа? Подготовка, организация и координация на дейностите в направления енергийна ефективност, възобновяеми и алтернативни енергийни източници и биогорива, опазване на околната среда, устойчиво ползване и...

прочети повече

Временни противоепидемични мерки на територията на област Габрово

Предвид нарастващата заболеваемост от COVID-19 на територията на област Габрово, считано от 04 октомври 2021 г. се въвеждат временни противоепидемични мерки със Заповед № РД-01-229/01.10.2021 г. на директора на РЗИ Габрово, съгласувана с Главния държавен здравен инспектор доц.д-р Ангел Кунчев.   Преустановява се провеждането на присъствени групови занятия в езикови центрове, образователни центрове и други обучителни центрове, танцови, музикални и др. школи. Преустановяват се посещенията в детски центрове, клубове и други, предоставящи организирани групови услуги за деца. Преустановяват се провеждания на събирания от...

прочети повече