РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г е о г р а ф с к о

п о л о ж е н и е

Област Габрово (район от ниво 3/NUTS 3) се намира в северната централна част на Стара планина и на страната. На юг Габровска област граничи с област Стара Загора, на североизток с област Велико Търново и на северозапад с област Ловеч. Петте области - Габрово, Велико Търново, Русе, Силистра и Разград формират Северен централен район (район от ниво 2/ NUTS 2), част от район от ниво 1 Северна и Югоизточна България.

През Габрово минава една от най-важните пътни връзки, пресичащи България в направление север-юг, която представлява част от Трансевропейския коридор №9 (Хелзинки-Санкт Петербург-Киев-Букурещ-Русе-Велико Търново-Габрово-Стара Загора-Димитровград с отклонения към Гърция и Турция).

Общата територия на областта е 2023 кв.км. и обхваща 356 населени места, администрирани в четири общини - Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна.Релеф

Габровска област се характеризира с разнообразен полупланински и планински релеф. На север са разположени Севлиевската и Габровската височини, както и синклиналното плато Стражата, очертано от отвесни варовикови стени, и Севлиевската котловина от Предбалкана, а на юг – северните склонове на Калоферска, Шипченска и Тревненска планина от Стара планина. В геоморфологично отношение областта попада в обхвата на 2 различни части на Старопланинската област – Предбалкан и Стара планина, която е най-добре изразената планинска верига в рамките на Балканидите. Тя определя и значително голямата средна надморска височина на района (392 м.). Най-високият връх е вр. Росоватец (Караборун) в Стара планина (1970 м).

Релефът на района е силно пресечен и представлява поредица от малки долини, прорязани от дерета и оврази, тесни ридове и била със стръмни склонове. Релефните форми са усложнени от съвременните ерозионни процеси, изразяващи се чрез развитието на склонове, насипи, наноси и терасирания от човешката дейност.

На 25 км. югозападно от Габрово се намира местността Узана. Тя заема обширни части от Старопланинската област със средна надморска височина 1120 м, като на отделни места достига и до 1400 м. Отличава се с ясно изразен планински релеф с дълги и стръмни склонове и високи била, които благоприятстват практикуването на зимни спортове, а през лятото осигуряват възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Непосредствената и близост с административния център Габрово, както и богатото историческо минало на града, са предпоставка за бъдещето развитие на Узана като туристически комплекс.

Климат

Габровска област обхваща средната част на Предбалкана и главната старопланинска верига. Около две трети от територията на областта се отнасят към Предбалкана, представляващ система от ниски и средно високи ридове, в повечето случаи почти успоредни на главната старопланинска верига, които на няколко места са прорязани от главните водни артерии – реките Видима, Росица, Янтра, Дряновска река и др. Това дава хабитус на типичен предпланински релеф, сред които имат място няколко надлъжни долинни разширения и котловини. Най-ниската надморска височина на района е 189 м, а най-високата – 1970 м.

Областта спада към умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща части на три от районите и: среден климатичен район от Дунавската равнина, Предбалкански климатичен район и Планински климатичен район.

Регионът е изключително благоприятен за човешкия организъм от климатична гледна точка и е подходящ като територия за възстановителен туризъм. Известни в страната са вече климатолечебните планински курорти Дряново, Трявна, Плачковци, Царева ливада и Люляците, оказващи лечебно въздействие върху заболявания на дихателната система, сърдечно - съдовата система и опорно – двигателния апарат.

Неблагоприятно влияние върху развитието на селското стопанство оказват редица климатични явления, характерни за района – засушавания през вегетационния период, късни пролетни и ранни есенни слани и мразове, температурни инверсии в долинните разширения. Мъглите се проявяват предимно през есенно-зимните месеци, тези части от територията на областта, където има големи промишлени предприятия или населени места.

Югозападно от град Габрово е изграден язовир “Христо Смирненски”, който е основен източник на питейна вода за града. Останалите общини изпитват периодичен недостиг на водни ресурси за битово и индустриално потребление, поради неравномерното годишно разпределение на оттока.

Води

Водите са важен елемент на географската среда, който оказва влияние върху останалите елементи, а също върху живота и стопанската дейност на хората. Имат значение за формиране на релефа, оказват влияние на водоснабдеността на селищата, изкуственото напояване, за производство на електроенергия. Водните ресурси са важно условие за икономическото развитие на района.

Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво. Речният басейн е основна единица за съвместно управление на повърхностните и подземните води по количество и качество за постигане на устойчиво водоползване и опазване на водите и водните екосистеми. Област Габрово се отнася към Дунавския район с център Плевен, тъй като територията и се разпростира по бреговете на реките Янтра, Паничарка, Синкевица, Жълтешка, Росица, Видима, Тревненска и техните притоци. Дебитът на тези реки е малък. Те имат дъждовно-снежен режим с есенен минимум на оттока и пролетен максимум. Река Янтра е най-голямата от тях. Тя води началото си от Стара планина, с обща водосборна област 7892 км2 и дължина 286 км. до вливането си в р.Дунав.

Почви

В сложно съчетание основните фактори на почвообразуване – климат, растителност, релеф, почвообразуващи скали и др. – обуславят голяма пъстрота на почвената покривка за една малка територия, която заема Габровска област. Разпространени са почти всички почвени различия на Северна България. Структурата на почвената покривка се отличава с преобладаване на сиви горски почви, плитки сиви горски почви, оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви/5/, алувиално-ливадни почви /20/, светлосиви горски почви /8/ и др.

Основния почвен фонд на областта е представен от сивите горски почви /7/ , заемащи около 72% от територията. Образувани са при условията на преходно континенталния климат и подчертаното влияние на горската растителност (дъб, габър, клен, липа и др.) върху кафяво-червеникави глини, изветрителни продукти на мергели, варовици, карбонатни и безкарбонатни пясъчници и други. Сивите горски почви се характеризират с добре диференциран по механичен състав профил. Хумусния хоризонт е маломощен (20-30 см). Общата мощност на профила е 110-150 см. По механичен състав тези почви са средно песъчливо-глинести в орния хоризонт и тежко-песъчливо глинести до леко глинести в илувиалния хоризонт. Притежават средна до ниска водопропускливост, висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.

Тъмносивите горски почви в този район се отличават с малко по-високо съдържание на хумус – 2-3%, с по-мощен хумусен хоризонт, с по-слабо развитие на илувиалния хоризонт и по-слаба текстурна диференциация на профила.Морфологичните, химичните и агрохимичните свойства на сивите горски почви показват, че този тип почви имат ниско естествено плодородие, поради което са подходящи за ограничен брой култури.

Б и о л о г и ч н о  р а з н о о б р а з и е

От изключително значение за областта са двете защитени територии, които попадат в границите на област Габрово - Национален парк “Централен Балкан” (сертифициран от Европейската мрежа от защитени територии със запазената търговска марка PAN Parks) и Природен парк “Българка”.

З д р а в е о п а з в а н е

По данни на Регионалната здравна инспекция - Габрово към 2023г.  населението на об­ласт Габрово се обслужва от 7 болнични лечебни заведения. Многопрофилните болници за активно лечение са 4, от които 1 е частна, 2 държавни и 1 общинска. 2 са специализираните болници за лечение на белодробни болести, като една от тях е детска. В региона има една психиатрична болница. За област Габрово към м. август 2023 г. са регистрирани 58 лекарски практики за първична медицинска помощ в т. ч. две групови, в които работят 63 общопрактикуващи лекари. В специализираната извънболничната помощ работят 3 диагностично консултативни центъра, 14 медицински центъра и множество лекарски практики. Центърът за спешна медицинска помощ в област Габрово има  разкрити четири филиала- по един във всяка община. Тенденцията е към оптимизация на ползването на легловата база и ефективност на работата на болничните заведения.

О б р а з о в а н и е

Към 2023г. структурата на образователната мрежа в областта обхваща следните образователни институции:

• Детски градини – 19 броя;
• Училища – 30 броя: едно начално училище, петнадесет основни училища, пет средни училища, две профилирани гимназии, шест професионални гимназии, Национална гимназия по приложни изкуства „Тревненска школа“;
• Центрове за подкрепа за личностно развитие – 4 броя / ЦПЛР Астрономическа обсерватория - гр. Габрово, ЦПЛР - ДК „Й.Йовков“ – гр. Севлиево, ЦПЛР –Кариерно ориентиране и Център за специална образователно подкрепа/.
• Център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – 1 брой.
• Технически университет - Габрово - (tugab.bg)

 В област Габрово е изградена добра мрежа от учебни заведения, покриваща нуждите от образование и личностно развитие на деца и ученици от предучилищна и училищна възраст. Има 2 средищни детски градини и 12 средищни училища, които осигуряват обучение, транспорт и хранене на ученици от населени места, в които няма образователна институции, както и 1 защитена детска градина с 4 бази и 3 училища.Броят на училищата със статут на иновативни в област Габрово е 10.   В 7 училища е изградена интегрирана учебна среда от ново поколение - STEM среда, която да поощри и подкрепи образователните иновации в обучението.

Технически университет– Габрово осъществява образователни програми в три факултета за образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър и за образователна и научна степен доктор, както и по програми за квалификация и следдипломна специализация в системата на продължаващото обучение. Университетът активно участва в европейските образователни и изследователски програми и осъществява ползотворно сътрудничество с български и чуждестранни университети.

По cвoитe основни икономически показатели област Габрово се нарежда след първите десет области в България.

Генерираният от икономиката брутен вътрешен продукт през 2009 г. нарежда област Габрово на шесто място сред всички 28 административни области и представлява над 8% от БВП на страната.

Съществен дял в структурата на местната икономика има сектор „Преработваща промиш­леност”, който осигурява над половината от нетните приходи от продажби в областта. Основен принос за това имат предприятията, развиващи дейност на територията на община Габрово и община Севлиево, фирмите, работещи в областта на търговията и услугите през 2010 г., осигу­ряват 1 /3 от приходите от продажби в областта.

Водещите отрасли в индустрията са традиционни за региона:

• машиностроене - производство на инструменти, подемни машини, приборостроене и уредостроене;

• санитарна арматура;

• текстилна, шивашка и трикотажна промишленост

По брой на фирмите на 1 000 души от населението област Габрово се нарежда на шесто място сред останалите области в страната. През 2010 г. в областта са развивали дейност 40 фирми на всеки 1 000 човека. Големите и средните предприятия осигуряват около 70% от брутната продукция, произведена в област Габрово. Преобладаващ е делът на частния сектор.

Област Габрово не е интензивен земеделски район. Това се дължи на географското положение на областта, която обхваща предимно планински и предпланински терени с преобладаващи мало­мерни и разпокъсани земеделски площи. На територията на областта се стопанисват малко над 1 милион декара земеделска земя, от която обработваемата е около 67%.