РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

екопътеки

Екопътека „Узана”

Продължителност: 1.30 часа


Цвят: Тъмно син Ако сте гости в местността „Узана”, имате възможност да се забавлявате, преминавайки по екопътека „Узана”. Входната арка е до хотел „Импулс”, на нея е поставена план – схема на пътеката. През по-голямата си част тя води през прохладна букова гора. Поставени са табелки с най – често срещаните дървесните видове, изградени са кътове за отдих с място за палене на огън, спортни съоръжения, два заслона с барбекю. От панорамната площадка се виждат върховете Шипка и Бузлуджа, Бедек. На малка полянка, заобиколена от гора и скални образувания е Горското училище. То представлява истинска класна стая на открито, където най – малките ще получат своите първи уроци за природата и защо за нужни Защитените територии. За малките туристи са и Индианските шатри с кула за наблюдение и огнище, както и Анфитеатъра на открито.

 

 

 

Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи Bълшебници” – м.”Узана”

Продължителност:
Първи кръг: 3 часа
Втори кръг: 2 часа
Цвят: Оранжев
Първия кръг тръгва към вр. Исполин и дава възможност за запознаване с лечебните растения в района и основните дървесни видове. От върха се откриват панорамни гледки на изток към върховете Шипка, Бузлуджа, Бедек, на юг към
блестящите води на язовир „Копринка” и Долината на тракийските царе, на запад към масива Триглав. На север като на длан се вижда поляната Узана – най – голямата билна поляна в Стара планина. На връщане можете да се отбиете до кулата за наблюдение на птици в местността Марков стол, а в края на маршрута да се катерите по изкуствената катерачна стена, която е изградена върху сградата на ПСС. По време на прехода ще можете да отдъхнете в някой от множеството кътове за отдих.

Втория кръг тръгва също от срадата на ПСС и не след дълго ще пристигнете до Къщичката на Баба Яга, до нея има беседка. Следвайки маркировката ще преминете покрай Географския център на България и през букова гора ще пристигнете до Лабораторията на Баба Яга – до вилата на Община Габрово. Тук малките вълшебници ще имат възможност да приготвят отвари от билки, да различават отварите от различните растения по цвят, аромат и вкус.
След това по кратко изкачване по писта ще излезете до уютен заслон, част от екопътека „Узана” и покрай Горското училище

 

Туристическа Пътека – АЕК „ Етъра – Соколски манастир”

Продължителност: 1 час
Цвят: Зелен
След разходка в АЕК „Етъра”, който пази духа на старите балканджии, пътеката тръгва от южния паркинг на АЕК „Етъра” полегато нагоре през гора. Изградени са кътове за отдих, поставени са информационни табла на ПП „Българка”. Преминава се през село Червена локва и се пристига на Соколския манастир. В двора на манастира се намира чешма с осем чучура, построена от Кольо Фичето, а в параклиса се пазят икони, зографисани от Захари Зограф.

 

 

Екопътека м.”Градище” – с.Кметовци

Пътеката започва от разкопките на укрепеното селище в местността Градище, намиращи се на 3 км. от центъра на Габрово. Около 900 м. се следва асфалтовия път към Габрово, след което се завива в ляво по горски път. След около 500 м. през гора, пътят излиза на поляна. След още 500 м. се излиза на асфалтов път между с. Борики и с. Орловци. Пресича се пътя.
Следва спускане в гората около 300 м. до партизанско скривалище. 100 м. след скривалището се излиза до кладенче и рекичка. След 1 км. път през гората се излиза на полянка, където е оформен кът за отдих с пункт за наблюдение на диви обитатели. Пътеката следва успоредно пътя Орловци – Овощарци, след което излиза на него, преминавайки през мостче. След 200 м. се влиза в с. Овощарци, а след още 900 м. – в с. Калчевци. След селото се влиза в гора и се върви през нея около 500 м. След още 700 м. се влиза в с. Кметовци през малък брод през реката.  

С. Кметовци се намира на 12 км. северо-източно от гр. Габрово. Традиционната архитектура на българската къща от XVIII и XIX век, със своята простота и автентичност, малките калдаръмени улички, свързващи около стотина къщи, чемшири и здравец, прохладния планински въздух сътворяват магията на този край.
На 4 км. от Кметовци се намира с. Боженци

 

 

Екопътека "Люляци - село Дебел дял"


Пътеката свързва местността Люляци със село Дебел дял.  

Името на родното си село е прославил великомъченикът за православната вяра и народност Лазар (със светско име Лальо) Български Дебелдялски. Роден около 1774 г., много млад се преселва в гр. Сома, Турция. Наклеветен от турците, за да спаси живота си, той трябва  да приеме исляма. Отказал да промени вярата си, да измени на род и отечество, 28-годишният овчар е убит на 23 април 1802 г. Българската православна църква го канонизира и вписва името му като свети мъченик. Образът му е изографисан  в цял ръст в параклиса “Св. Архангел” на Рилския манастир

 

 

 

 

 

 

Екопътека "Римският път"  - с. Боженци – с. Източник е с дължина 3.8 км.

Трасето на пътеката минава през равна гориста местност по стар Римски път, който съществува от началото на ІV в. Римският път е свързвал Големия път (Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол) с местността Градище над Габрово, където през ІV – VІІ в. е имало крепост.
Пътят започва над с. Боженци и е дълъг около 8 км. От създаването на с. Боженци до сега той се ползва като пряк път до Габрово. През вековете е добре поддържан.  
С пътя са свързани няколко истории. В началото на ХІХ в. Богдан от с. Боженци бил моряк от английската флота. Прибирайки се от Цариград, някъде край Одрин разбойници го ограбили и убили. Властите ги заловили и изпратили на майка му коня, пръстена и две конски торби злато. С част от парите майката, в памет на сина си, поправила пътя до Радолов дол и затова го нарекли “Богданов калдаръм”.
Дядо Миньо Попа, известният герой от габровските анекдоти, също всяка пролет давал пари за поправка на тоя път, по който той самият ходел бос, за да не си износва обувките.
До село Боженци, на 10 м. от пътя и до сега съществува Рачовският кладенец. Името му може би има връзка с легендарния син на болярката Божана рачо Ковача, основателят на Габрово.
По продължението на пътеката са оформени кътове за отдих с маси, пейки, беседка, огнища, поставени са табла със схема на пътеката и информация за римския път.

 

 

 

Екопътека "Витата стена"

 

Изходен пункт за пътеката е центъра на с. Яворец (17 км. от Габрово по пътя за Севлиево). Тръгвайки през лозята, трасето на пътеката се движи на изток от селото до разклона за с. Армени, където поема на север. До Ловната хижа се следва

асфалтовия път, а след това се върви по горски път и през поляни. След Ловната хижа  пътеката описва широк завой, който обхожда скалния венец на Витата стена и се изкачва на изток. Стига се до Бялата вода, където са оформени чешма и кът за отдих. От тук се разкрива прекрасна гледка към околните села. Трасето следва известно време билото на карстовото плато Стражата и се спуска на югоизток към езерото Беляковец и с. Здравковец. На езерото са поставени беседка и маси с пейки.  Пътеката продължава към с. Влайчевци. След селото се достига до манеж за езда с изградени съоръжения. Коне могат да се наемат от                 с. Живко.  Над с. Живко посетителят има възможност да се изкачи на скалния венец и се наслади на разкрилите се пред него поляни и върхове.

Маршрутът е със средна трудност и е подходящ за пешеходен, конен и велосипеден преход.
В края на пътеката гостоприемство и домашен уют предлагат къщите за гости в с. Здравковец и с. Живко., а малко по-далеч и в с. Козирог.

 

 

 

 

 

 

Екопътека "Боженци - Дряновски манастир"

Пътеката започва от с. Боженци. Около 15 минути се върви по асфалтовия път Боженци – Габрово. Отбива се вдясно при спа-комплекс “Божена”. Пътеката минава източно от с. Трапезковци и се изкачва по хребета, подсичайки “Черни връх” (779,4 м.н.в.), който се намира в източна посока. Минава се по хребета. На запад в долината се намира с. Цвятковци. По горски път, идващ от с. Кметовци и с. Съботковци се подсича връх “Могилата” (711,2 м.н.в.) и в северна посока се излиза на  “Ловната чешма”.

 

До чешмата е построена дървена беседка и е оформен кът за отдих. Трасето продължава по горски пътеки източно от вр. “Трите чукара” (665,1 м.н.в.) и излиза на “Голямата Бочуковска поляна”. Следва 10 – 15 минутно изкачване до възвишение с красив изглед към Балкана. Следва спускане около 20 минути в дълбоко дере, след което пътеката се изкачва и се пресича път Царева ливада – Габрово. Влиза се в с. Горни Върпища. Преминавайки през селото по асфалтов път се минава край малък параклис, място, където може да се отдъхне. По полски път със сливова градина се излиза в източната част на с. Долни Върпища. Районът е карстов и има много големи и малки пещери, от където и селата носят имената си – намират се над пещери (върху пещта).

По красива горска пътека с голямо растително разнообразие за около 30 минути се достига до крепостта “Боруна”. Крепостта е съществувала от античността (V – VІ век), по времето на Юстиниан, до края на Втората Българска държава. Разкрити са жилищни помещения, кула-водохранилище, част от крепостна стена, вход на крепостта.  
От крепостта се тръгва в северо-източна посока по горска пътека и се достига скалата “Боруна”. Тук е изградена дървена беседка, а от двете обзорни площадки се окрива панорамна гледка към Дряновски манастир и каньоните на р. Дряновска и р. Андъка. От площадките се тръгва в западна посока и след 10 минути по ръба на скалите се стига до каменни стълби, които се спускат до пещерата “Бачо Киро”. В непосредствена близост се намира и Дряновски манастир.

 

Еко пътеката “Боженци – Дряновски манастир” е обозначена с табелки и с бяло-зелена маркировка. Преминава се за около 4,5 часа. Пътеката е лека и приятна без големи изкачвания. Тук любителят на природата може да срещне диви горски животни (заек, елен, сърна, диво прасе, язовец, таралеж, костенурка), голямо разнообразие на гъби и растителни видове (дъб, бряст, габър, дива череша, липа, акация, трепетлика).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Екопътека „ Дряновски манастир”
Продължителност: 3 часа
Цвят: Син

Пътеката се вие от Дряновския манастир (по стълбите към ЖП линията), по линията и край “Сини вир”, над тунела на ЖП линията по каменна и желязна стълба, по ръба на скалния венец, до руините на крепостта “Градът” (платото “Стринава”) и
скалата “Чуката”, назад през “Манастирско лозе” до Дряновски манастир. Маршрута е маркиран с блажна боя и табелки, лек от първа степен по трудност. Екопътеката преминава край реката, по ръба на източния скален венец над манастира и разкрива красива панорама към каньона на Дряновския манастир и великолепен изглед към гр. Дряново. На платото “Стринава” посетителят се среща със средновековната история на България в руините на крепостта “Градът”. Сред богатство от растителни видове не са изненадващи срещите с диви зайци, сърни и елени.

 

 

 

 

Екопътека „Бъзовец”

Продължителност: 2 часа
Цвят: Червен
Екопътеката започва от спирка „Бъзовец”, недалеч от гара Кръстец и върви по билото на Стара планина. Тук се намира възстановения параклис „Вяра, Надежда и Любов”. От спирката пътеката се изкачва стръмно в северна посока и набира височина по реброто на едноимемнния връх Бъзовец ( 897 м. н.в.) , от чието плоско чело се откриват прекрасни гледки във всички посоки. По – нататък пътеката се спуска към Панорамната тераса с изглед към няколко живописни старопланински махали.
На половината от маршрута са направени уютен заслон за отдих и редица пейки и масички.


Екопътека „Кръстец”

Продължителност: 3 часа
Цвят: Зелен

Пътеката тръгва от гара Кръстец, Изградени са кътове за отдих.
Оттук е минавал пътя, по който са пренесени мощите на Св. Иван Рилски до Търново. На мястото, където са нощували на Кръстец е изграден параклис, който сега е възстановен и носи името на светеца. Около гара Кръстец има маркирани велосипедни маршрути.