Сънен бризът звездите тихо рони,
В изящен вихър безспирно те се гонят.
звънват нежно в притихнало море
грейва меко слънце, детето в мен зове…
Дъждецът ситен тихичко ромоли,
над прозорците заспали.
А капките дъждовно звънват палаво, игриво
Нашепват приказки приспивно .
Мъглите пепелявосиви се надигат ,но време е да си отиват…
морска шир в смолисто все още боядисват.
Нощите прохладни зорко пазят старите ни летните тайни..
Пролетта се ражда с цветовете на дъгата.
След дълга зима за мене тя е най-голямата награда.
Избуяват във зелено доскоро скалисти брегове .
Раждат се отново нови морски светове.
Пролет животворна ни зове!
И зная, че те имам в моя свят-
Дар от Бога си за мен, на животът моя цвят!
Край теб се чувствам у дома,
А това е най-голямото богатство на света!
Дарина Мартева, 6 клас., 12г