Пролет китна. Маляко кипва
във всяка българска градина!
Къпе в снежна белота- светлина залива пак света!
Буйни изкласяват златните жита!
А поляни росни ме прегръщат с тучна зеленина…
Птички пеят,
а сеячи с чудна песен пшеница сеят!
Извори вълшебни като змийчета се извиват,
чудна красота пред нас разкриват!
Планини докосват с върхове небето,
лазурно кипва пак морето!
Плуват корабчета бели,
сред морските вълни, пенливи
по- нежни от дантели
платна сте развели развели-
същински морски орхидеи…
След жарко лято- идва есен златна,
Добруджа сияе във позлата благодатна!
Пъстроцветна есен,
рисува тя като художник с цвят вълшебен.
Сочно гроздето уздрява,
всичко пожълтява!
Круши ароматни.
Дюли благодатни.
В злато тя заля родната майка-Земя.
Родино, едничка ти си на света!
Райско кътче по безкрайната земя…
Пролет, лято, зима, есен…
Божи дар си ти небесен!
Пиша, уча и чета..
вдъхновен от тази чудна красота…
Затова, аз безкрайно благодаря
за този дар, за този земен рай
на всички божества,
че здрав и силен аз раста и
имам муза да творя!
Мойроден дом си ,майчице Земя!
Смирено свеждам аз пред теб глава.
Денис Исмаил- .6 клас,12г