Огромна зала е цветната градина
аромат и свежест носи се навред…
А лехите подредени
приютили са цветя безчет…
Ето- срамежливото кокиче
нежно свело е глава,
свенливо снежното момиче пак наднича,
предвестник то е на пролетта.
От злато пламнали в редици,
минзухари смели, стройни са войници,
с зелени шпаги- храбро цветно войнство,
бдят в градината да има ред.
Придружават дъхавите теменуги,
кавалерстват им, нали са стари дружки,
А влюбеният нарцис без свян и страх
в любов се обяснява пак
на червеното лале-палаво като дете
За миг за себе си забравил
на любовен плам се е оставил,
че горещо е мъжкото сърце…
Отдалеч огрява с усмивка блага
маргарита стройна бяла
и намигва на роза пурпурнолилава-
нали кралица е на бала…
Кавалерства и на нея днес
не кой да е, а мистичен мак-
смело той и дава знак, няма как!
Въпрос на мъжка чест…
За сърцето и се той пребори
не с един, а с двама-
гербер зноен и самонадеен и
с бял божур злочест.
Макар да идва макът от полето,
набързо той и превзе сърцето!
В ъгъла зад игликата игрива, дяволитодива
се свива мъничка душичка- нещастна, сива-
сред ритъма на валса и гореща салса
плаха момина сълза поглежда
забравена от любовта,
не отклина на нейния любовен зов
ириса лилав, за орхидеята се той оглежда,
за танци бурни е готов…
Поклаща бавно своята снага
в ритъм звезден на нощта
орхидеята изящна-
отдала се на мистичен танц със лотос,
на танго и валс…
партнира и отново планински еделвайс!
А божествен розов карамфил
сред лехата цветна се е скрил.
Чуди се и се мае- веч не може той да трае…
Пръска смело аромат-
от страст ли е или от яд,
не зная…
Бързо хваща за ръка
изоставената момина сълза.
Обещал невенът тази нощ
срез звезден водопад на Лунната пътека
всички танци/ няма лошо/
на жълтат иглика и танцуват жадно без да спират!
Изпаднал е в захлас, поклаща се във транс
дъхавият син зюмбюл-
елегантен, фин, с риза синя е от тюл…
Кръшно той подхваща блус с разцъфналия кактус-
обгръща я през кръста/ въпрос на личен избор и на вкус!
***
Приглушена светлина.
Проблясва само мъничка искра,
на магията вълшебна сред веселата глъч
по изгрев слага край на този цветен рай-
първи слънчев лъч…
А призори, хванали се под ръка
с розовопръстата зора
стрък по стрък-всички палави цветя
отлитат с цветни пеперудени крила-
като пъстрокрило ято,
И превръща утринта тази бална зала
отново в градина цветна,
която засиява с цветовете на дъгата!
Галин Николов- 18г, 12 клас