Град, където цари „ДОЩ”
Завърнах се.От къде ли? От детството, пълно с чистота, с мечти, с доброта, с обич и топлина, с невинност. Детство, прекарано в родния дом, до пукащото огнище, с топлия поглед на най-ближните, сред чистата природа и обятия на един малък, но ценен град. Моят град – Габрово.
Да „преобърна” живота си от детското безгрижие към юношеското многогрижие, не е лесно. Много обичах разходките из паркове, обичах да бъда „ДОЩ” (добра, обичлива и щастлива), обичах красивото и безкрайно синьо небе, срещите с други деца, щурите катерушки, приспивните песни… Рисувах всеки един момент от живота си, всяко едно кътче и забележителност, която видя, всяко дърво, цвете, камъче, всяко ново място, носещо ми интерес и любопитство. Обичах да разказвам фантастични истории, свързани с личности от града ми: как Васил Априлов е отново в Габрово и вижда любимата си гимназия, пазеща неговото име; как Рачо Ковача се „пробужда” от реката с големите си размери, махайки с усмивка и чук в ръка на минаващите; как Райчо Каролев става отново директор и всява ред в класните стаи. Това мое въображение днес ми помага да виждам нещата по различен начин. С него научих историята на родния ми град, забавлявайки се с широка усмивка, с един особен чистосърдечен смях.
Сега съм в същия този град, малко пораснала, уж по-разумна, но виждайки нещата по същия красив, фантастичен и невинен детски начин. Смея се в спомените си на историите. Пазя една емоция за родния град, където цари „ДОЩ” (измислена дума, казана ми от мама в детския ми период, използвайки я и до днес) –
„Д” като Добротата – качеството, което малко хора имат и може би най-благородния начин да покажеш човешкото в себе си,
„О” като Обичта, намираща се вътре в теб, показвайки я в неща, започнали да те привличат в различните етапи от узряването,
„Щ” за щастието, което е като лекокрила птичка, кацнала произволно там, където и когато пожелае, идваща, когато най-малко очакваме. Щастието е най-простичката емоция, предаваща се само с една усмивка, само с едно „Обичам те”.
Ценното в живота е да запазим детското в себе си, да бъдем добри едни към други, да обичаме, да градим знания, спомени, преживявания, да усетим кога и как порастваме и започваме да преследваме големите си мечти да станем принцове и принцеси, да отделяме място за новите места, да разглеждаме и оглеждаме, колкото се може повече, да сътворяваме по много и от много, да искаме безкрайно, да даваме безкрайно. И да не забравяме да се завърнем там на топло, там, където сме израснали, от там, от където сме започнали – родният ни край, нашето място, където вечно ще цари „ДОЩ”!
Произведението е публикувано без редакторска намеса.
