И с т о р и ч е с к о    р а з в и т и е

Първите следи от човешко присъствие по тези земи археолозите са открили в пещерите около Дряновския манастир и ги отнасят към времето преди 4000 години - едно от най-ранните поселения на континента. Оттук преминават или отсядат за по-трайно келти, готи, алано-сармати. В 7-ми век преди Христа, по територията на днешната Габровска област се настаняват траките. В периода 176-180 год. в близост до днешното село Гостилица /Дряновско/ съществува древното тържище Дискодуратера. Приелите християнството готи-минорес създават през 4-6 век свое държавно обединение по Габровските земи, активно разпространяват готската азбука, готския календар и превеждат Библията на готски език. От това време е крепостта Градище, в подножието на която е разположен днешния град Габрово.

Много са следите от римската и византийската култури по територията на днешната Габровска област. През 10 век днешното село Батошево /Севлиевско/ и крепостта Витен /или Витата стена, Габровско/ са включени в земите на Първата Българска Държава.
През 12 век при пренасяне на мощите на Света Петка Българска в Габрово и Дряново се изграждат християнски храмове на нейно име и светицата става духовна закрилница на местното население. Традицията да се почита Света Петка Българска е запазена до днес в Севлиево и Дряново, а в Габрово се запазва до началото на 20 век. През 12 век също се документира съществуването на Габрово, Дряново, Трявна и Севлиево като селища от Втората Българска Държава. През 1190 година братята Асеневци изграждат храма "Св. Архангел Михаил" в Трявна, който е запазен и до днес.

Пренасянето на столицата в Търновград повишава многократно значението на старопланинските проходи и местното население, като техни пазители. През 15 век Габрово и Дряново имат статут на дервенджийски селища - територии за пазители на споменатите старопланински проходи. Поради ползваните от тях привилегии, населението им значително се увеличава. С формирането на съзнание за принадлежност към българската народност и свързаните с това борби за държавна, национална и църковна независимост местното население намира специфичните си функции в общия икономически, политически и просветен живот.

Три са основните характеристики:

В подкрепа на това твърдение са фактите, че през 1835 година Васил Априлов основава в Габрово Първото българско светско училище, чийто приемник днес е Националната Априловска гимназия, а четирите големи селища получават статут на градове и стават центрове на каази (подобни на околии административни формирования).

Занаятите, които се развиват в Габрово през Възраждането са ножарство; кожарство; изработка на съдове от дърво; грънчарство; иконопис; търговия с бубено семе, кожарски изделия, гайтани, сушени плодове, собствена продукция и такава от южните български земи. В Севлиево е развито са кожаро-табашко производство, терзииство, чехларство, мутафчииство. В Дряново - мутафчийство, бояджийство, дограмаджийство и строителство. В Трявна занаятчиите се специализират най-вече в резбарство за нуждите на църквата и иконописа. Тревненци са били производители на тютюн, а в Дряново по-късно се създава железарска работилница. Много активни са търговските взаимоотношения с различни държави - Турция, Румъния, Русия, Австрия, Англия, Италия, Германия. В някои области Габровско е изключително силно - с гайтаните в Турция, с бубеното семе, чрез италианските търговски кантори в Западна Европа и с ножовете на румънския пазар. В началото на 19 век Габровци и Дряновци имат кантори в Цариград, Москва, Лайпциг, Лондон, Букурещ и Виена. Те търгуват с всички стоки, които се произвеждат в България, като внасят хранителни стоки, суровини, луксозни стоки, лекарства, козметика, църковна утвар, книги и други. Всичко това поражда развитието на светските науки, изучаването на европейски и азиатски езици, математика и търговия.

И в четирите селища движението за национална независимост и самостоятелна българска църква намира широка подкрепа, особено в 1860 година и по време на Априлското въстание Габровци са участвали в Гръцкото въстание от 1821 година, движението на Гарибалди, руско-турските войни. Габровци, дряновци и севлиевци са основния тил и жива сила на Опълчението, при боевете на Шипка, при настаняване на бежанците от Южна България и осигуряване на руските войски през зимата на 1877 година. С Освобождението габровската, дряновската и севлиевската интелигенция стават основата на българските институции, съставянето на Конституцията, работата на Великото народно събрание, създаването на държавния апарат и българската войска.

От Габрово е първият Министър-председател на съвременната българска държава Тодор Бурмов, първите министри на просвещението и офицери на Българската армия. Местното население запазва достиженията си в областта на икономиката. През 1882 година в Габрово Иван Колчев Калпазанов открива първата машинна фабрика в новата държава. Постепенно до 1944 год. тук се съсредоточават 2/3 от текстилното производство, 1/2 от трикотажното и кожарското производство, 90% от производството на барути, сапуни и други. В Дряново се извършва 100% от ремонта на железопътни вагони. По тази причина през 1943 год. министър Добри Божилов нарича Габрово - "кредитор на България".

През 1885 год. в Габрово е първото заседание на управляващите за обявяване на Съединението. От това време е и дейността на легендарния Продан Тишков /Чардафон Велики/.

В 1908 год. от Габрово започва царската обиколка за разясняване на обявената независимост на България.

Габровци продължават търговските си връзки с Германия, Австрия, Италия, Русия, Англия най-вече в доставката на суровини и износа на търговска продукция - платове, обработени кожи, дряновци - в износа на пулпове, мармалади и друга селскостопанска продукция, севлиевци - плодове, зеленчуци и кожи. Заради машинния си парк и качествена продукция от 1912 год. Габрово става известен като Българския Манчестър.

Местното население участва и дава свидни жертви в Балканските и Първата световна войни.

За периода от 1918 год. до 1944 год. 10 от министрите, 11 от генералите, 2 от кметовете на София са с габровски произход.

Добрите икономически възможности и традиционните връзки от Възраждането и Руско-турската освободителна война привличат през 1922 год. в много белогвардейски емигранти, които носят познанията си във фината механика, техническото познание и високата си култура. Те бързо намират общ език с голямата немска колония от инженери, ръководители и майстори в местните предприятия. Особено след Първата световна война местните индустриалци разширяват своите международни контакти със страни като Швейцария, Чехия, САЩ, Бразилия, Аржентина и Австралия. Интелигенцията разпространява и развива най-съвременните школи във философията, архитектурата, банковото и корпоративното дело. Традиционни са седмиците на културата на държави от Европа. Разменят се официални делегации с германски, френски и италиански градове

През 1936 год. в Габрово Иван х. Беров и Пенчо Семов създават първите в България паркове с тенискортове и зимни пързалки. В периода 1944 - 1947 год. габровските индустриалци създават понятието "патриотични индустриалци", по-късно компактната група - "габровски промишленици" в лагера Белене.

След 1948 год. до 1958 год. в Габрово и другите градове на областта се концентрира промишленост, втората по големина след София, най-вече производството на вълнени и памучни платове, текстилни машини, железопътни вагони, кожени изделия и други. След 1958 год. се слага начало на развитието на телферостроене, военна продукция, електрически кабели, пластмасови изделия и трансформатори. Международните връзки в този период се съсредоточават на ниво централна власт и се контактува предимно със страни от бившия вече социалистически лагер.

К у л т у р н о - и с т о р и ч е с к о  н а с л е д с т в о

Територията на областта е наситена с обекти с образователна и културна стойност, сред които с голямо регионално и национално значение са:

Габрово

Дряново

Трявна

Градът сам по себе си е уникален музей на дърворезбата, иконописта и самобитната архитектура. 140 са паметниците на културата, музеите и експозициите на града.

В непосредствена близост до града при археологически разкопки са открити руини на древната крепост Хоталич. Археолозите са консервирали крепостните стени , останките от жилищни сгради, работилници и църкви и днес те са открити за посещение.

Знаете ли, че в Габрово е...?

• първото светско новобългарско училище – 1835 г.
• първата ученическа библиотека – 1840 г.
• първото приложение на звучната методика за произнасяне на буквите – 1868 г.
• първият учебен кабинет по физика – 1872 г.
• първата фабрика за производство на патрони – “Еловица”
• първият тенискорт и ледена пързалка –1922 г. в парка на Иван Хаджиберов, сега цех 1 на Финтекс
• първата фабрика за доставка на платове за Княжеския двор – фабриката на Иван Калпазанов – 1882 г.
• първото изпълнение на сегашният химн “Мила Родино” – в Априловската гимназия
  първата и всички 11 фабрики за производство на сапуни до 1936 г.
• първата фабрика за кокс и деривати
• първата фабрика за калъпи за обувки – 1918 г.
• първото дружество на Червения кръст – основано на 1.11.1883 г.
• първата съвременна концертна зала – открита на 21.10.1062 г.
• първата опитна земеделска станция
• първата метеорологична станция – 1.01.1887 г.

Знаете ли, че :

• Габрово е обявено за кредитор на България през 1942г.
• В историческия музей – Габрово се съхраняват първата българска банкнота със сериен №000001 от 1881г. , една от трите златни монети на Филип Македонски от ІІІв пр. Хр. и най-добре запазената в България хълчата ризница от ІХв.
• Първият губернатор на София и първи министър-председател на България е габровецът Тодор Бурмов 1880г.
• Най-индустриализираният град в България през 1905-1978г. е бил Габрово и тогава е получил прозвището “Българския Манчестър”

Знаете ли , че габровци са:

• първият министър на войната – ген. Константин Попконстантинов , 1882г.
• създателят на българската артилерия – ген.майор Никола Рязков
• първият председател на военнонаучния институт ген.лейтенант Христо Бурмов
• първата българска оперна певица пяла в Миланската “Скала” – Елена Доскова – Рикарди една от основателките на българската опера – Богдана Гюзелева – Вульпе
• първият и най-голям български библиограф – акад. Никола Михов
• първият корабостроителен български инженер и създателят на Варненската корабостроителница – Иван Родев.
• първият български психиатър-невролог д-р Георги Паяков /1871- 1935/
• първият секретар на Учредителното Народно събрание – Иван Гюзелев
• първият текстилен инженер – Иван Метев Христов 1913г.
• първият машинен инженер – Иван Манафов 1885г.
• първата акушерка Мария Патрунчева 1897г.
• първият дипломиран архитект, проектирал по-голямата част от българските жп гари – Христо Василев Енев

Подготвил: Петър Тоцев - директор на Историческия музей -Габрово