Изложбата „Габрово – център на знание и просвета” на Национален музей на образованието гостува в Министерството на образованието и науката.

Тя е мобилен вариант на едноименната външна експозиция в центъра на Габрово, реализирана с финансовата подкрепа на Община Габрово по програма „Култура 2020“.

Мобилната изложба, подредена в ротондата на министерството, включва 25 табла, които са хронологичен и тематичен разказ за просветните традиции в килийното училище, за силния порив към знание през Възраждането и новите тенденции в съвременното образование.

Габрово – градът, който направи индустриалното чудо и заслужи наименованието „Българският Манчестър“, има популярност и като „главен разсадник на новобългарското образование”. 

Идеята на фотодокументалния разказ е да въздейства като един голям градски училищен албум, да създава усещане за общност и принадлежност чрез многобройните снимки и лични документи на ученици и учители.

Училището е показано в контекста на обществено-икономическите и политически процеси, влиянието на административно-териториалните промени и демографската обстановка.

Акцент в изложбата е създаденото по инициатива на Васил Априлов и Николай Палаузов Габровско училище, което преди 185 години постави началото на новобългарската просвета и се превърна в най-важният фактор за развитие на образованието в България.

Посланието към младите хора е да пренасят добрите традиции и да не забравят завета на Априлов: „Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, както ще видите, чи обичат своето сичките европейци, и помагайте му сякакво и като свършите учението, върнете ся да му слугувате на потребите му и на нуждите му, както правят и другите народи“.

Това е второ гостуване на изложбата след представянето ѝ в Регионална библиотека „Димитър Талев” – Благоевград.

Министерският съвет прие Решение за удължаване срока на обявената епидемична обстановка, считано от 1 декември 2020 г. до 31 януари 2021 г.

Пандемията от COVID-19 продължава да представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб.

По данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, към 23.11.2020 г. 14-дневната заболяемост от COVID-19 надхвърля 250 на 100 000 население в 85,7% от държавите от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИК), с изключение на Норвегия, Ирландия, Финландия и Исландия, като броят на заразените лица за периода е 2 842 649 лица, от които 49 264 са починали.

В Европа броят на потвърдените случаи на COVID-19 намалява поради въведени от редица държави ограничителни и противоепидемични мерки. Съществен спад в броя на регистрираните случаи на седмична база се отчита от държави като Белгия, Исландия, Лихтенщайн, Чехия, Швеция, Малта и Испания, Словакия, Австрия, Франция, Великобритания и Полша (интервал: 10 и 43%). По отношение броя на починалите от COVID-19 лица в световен план се отчита тенденция на нарастване.

По 14-дневна заболяемост България се нарежда на 11-то място в ЕС/ЕИП с 666,57%000, която е рекордна за страната от началото на пандемията.

Развитието на епидемичната ситуация в България сочи, че епидемичното разпространение на COVID-19 продължава в цялата страна. Най-засегнати от новия коронавирус са лицата в млада и активна възраст, което е свързано с тяхното активно социално поведение. Тежко протичане на заболяване обаче се регистрира при хората в напреднала и старческа възраст, при които протичането е и с най-висок леталитет.

През последния месец в страната се наблюдава неблагоприятна тенденция за увеличаване броя на хоспитализираните лица, в т.ч. и на лицата, настанени в структури за интензивно лечение, както и нарастване на смъртността.

Удължаването на извънредната епидемична обстановка и прилагането на противоепидемичните мерки в страната цели намаляване разпространението на COVID- 19, както и на въздействието му върху общественото здраве и здравната система.