Мащабно учение за реакция при бедствия и издирване на хора с над 130 представители на различни институции се проведе днес в местността Узана под ръководството на комисар Пламен Генчев – директор на РДПБЗН – Габрово.
Целта бе усъвършенстване на координацията и взаимодействието между екипите на РДПБЗН – Габрово, сектор „СОД“ към РДПБЗН – Велико Търново и РСПБЗН – Казанлък към РДПБЗН – Стара Загора.
Началото на учението бе поставено по-рано тази седмица със свикване на Областния щаб за изпълнение на плана за действия при бедствия, в което областният управител обяви в симулирана среда бедствено положение.
Днес Мария Башева участва и в действията на терен, като подчерта, че координацията между институциите е важна за надлежната реакция при бедствени положения.
В учението се включиха още доброволни формирования от четирите общини на област Габрово, представители на Северноцентралното държавно предприятие и Планинската спасителна служба - Габрово
Курсанти от факултет „Пожарна безопасност и защита на населението“ при АМВР наблюдаваха действията на участниците с учебна цел.

Представиха „Габровски сборник” от 1824 година - юбилейно фототипно издание, посветено на 200-годишнината от написването на ръкописа и 165-годишнината от обявяването на Габрово за град.
Събитието се състоя в читалнята на Регионалната библиотека “Априлов- Палаузов“ в присъствието на заместник областния управител Даниела Маринова, архиерейския наместник отец Руслан Личев, общественици и граждани.
Сборникът е наречен с това име заради мястото на написване и заради града, в който е роден един от българските нови преподобномъченици. Друга причина за названието на книгата е принадлежността ѝ към Габровската гимназия, чийто печат е запазен на първия лист на ръкописа. Както е известно, към гимназията е създаден първият музей (1883). По-късно книгата е изпратена в Софийския народен музей, откъдето през 1922 г. е постъпила във фонда на Софийската народна библиотека. Проф. Беньо Цонев включва описанието на книжовния паметник в своя „Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека“. Ръкописът има 38 листа. Съдържа пространно житие на преподобномъченик Онуфрий Габровски, Служба за преподобномъченика Онуфрий, Гръмник и зодиак - съчинения, много любими и ползвани от четящите българи, често включвани в печатните Вечни календари от епохата на българската старопечатна книжнина. Чрез текстовете в Гръмника се правят предсказанията за метеорологичното време и за съдбата на отделния човек и общността, в зависимост от проявата на това природно явление. В края на книгата е изписан текстът на апокрифното Видение Павлово. Двата основни дяла на ръкописа са писани с различни, макар и сходни почерци, най-вероятно от двама писачи, от друга ръка, с друго мастило, е преписан апокрифният текст. Подвързан е с картон, обвит с кожа. Върху кожата на левия капак с врязани линии е очертано правоъгълно поле. Щемпелът, нанесен в средата, съдържа сцената „Разпятие Христово”. Централният щемпел върху кожата на десния капак представя изображение на Света Богородица на трон с детето Иисус в скута ѝ, с изображения на ангели от двете ѝ страни.
Благодарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” този ръкопис, съхраняван в отдел „Старопечатни, редки и ценни книги”, колекция „Ръкописи” (сигнатура 698), е публикуван и е достъпен за ползване от всички изследователи, които проявяват интерес.
Автори на встъпителната студия са проф. Елисавета Мусакова и доц. Елена Узунова. Подборната библиография е изработена от библиотечните специалисти от отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” – Габрово.
Ръкописът е дигитализиран и е достъпен в Дигиталната библиотека на сайта на Националната библиотека https://digilib.nationallibrary.bg/slr/public/view