С дълбока признателност и преклонение пред саможертвата, днес в Габрово бяха поднесени цветя пред паметната морена на Иван Минчев Сомлев – младият пилот, отдал живота си в защита на българското небе. Той загива по време на „Черния Великден“ на 16 април 1944г. 

В слово директорът на Регионален исторически музей – Габрово Росен Йосифов припомни краткия, но изпълнен с чест и достойнство житейски път на Сомлев – „златокосия небесен рицар“. 

Роден на 1 февруари 1922 г., израснал в квартал Борово, той е отличен ученик, преминал през Прогимназията „Радион Умников“ и Априловската гимназия. Съдбата му се променя след екскурзия до летището в Казанлък през 1938г. – миг, в който небето завинаги остава в сърцето му. Пропуска матурите и се явява на изпит за летец. Следват усилени години на обучение и служба, които го отвеждат до редиците на българската авиация в 6-ти изтребителен полк в Карлово. 

Бойното му кръщение е на 10 януари 1944г. с френски самолет „Девоатин“. Сомлев се изправя срещу многократно превъзхождащ противник, за да брани небето над България. По-късно е преместен на летището в Божурище, за да охранява столицата, като му е поверен по-модерен самолет „Месершмит“. На 16 април 1944 г., едва на 22 години, той влиза в своя последен бой – сам, смел и решителен. Самолетът му пада край село Гушанци, но подвигът му остава вечен.

Местните селяни събират тленните му останки и ги опяват в храма на селото. Изпратен е от бойните си другари на летище Божурище, а по-късно тленните му останки са пренесени в Габрово, където е опят от всички габровски свещеници в храма "Успение Богородично".

Кметът Петър Клинчев произнася тържествена и прочувствена реч в общината, почитайки го като верен син на Габрово и България.

„Или лаври и слава ще берем, или за родината, ако е рекъл Бог, ще умрем.“ – думите, написани от него, звучат днес като съдба, приета с достойнство. А в последното си писмо до майка си той оставя завет, който и днес разтърсва:

„Моята жертва е нищо пред дълга ми пред родината.“

В знак на почит цветя поднесоха областният управител Асен Даскалов, представители на Областната организация на Съюза на ветераните от войните на България , началникът на отдел „Държавен архив“ Цветомира Койчева, както и племенникът на героя Иван Димитров.

Днешният поклон не е просто възпоменание – той е напомняне. Че има имена, които не избледняват. Че има жертви, които не могат да бъдат забравени. Че небето над България пази спомена за своите герои.