В Международния ден на доброволеца стартираме рубриката „По следите на доброто“. В нея ще събираме историите на добротворци от област Габрово, дарили времето си на различни каузи.
Първа в рубриката ни е „Жената на десетилетието“, „Майка на годината“ и „ Лидер на промяната“ Мариана Пенчева, която влезе приживе в учебниците по история, като прие 10 свои ученици в дома си. Това се случи през 2014г. след закриването целодневното основно училище с пансион „Васил Априлов” в с. Гостилица, община Дряново, където Мариана работи като учител. Две години по-късно тя бе обявена от Европейския парламент за Европейски гражданин на годината, а постъпката ѝ- за героична.
Мариана е родена и израснала в Габрово, а с доброволчество се занимава още от ученическите си години в Националната Априловска гимназия.
-Как разбрахте, че искате да сътворявате добро?
Винаги съм знаела, че искам да помагам. В началото си мислех, че за тази цел са необходими предимно пари. С годините разбрах, че това не е така и трябват само желание и сърце. Радвам се, че точно днес, на този личен за мен празник, можем да разговаряме за добро и за добрата воля, която идва от сърцето ни.
-Вашата история показва, че освен добра воля е необходима и много любов. Именно с любов Вие приемате 10 деца , които са били Ваши ученици, в дома си, за да не отпаднат от образователната система. Какво Ви доведе до това решение?
Вярвам, че любовта може да промени всяка човешка съдба. Нашата обща история с децата започна преди повече от 10 години, когато училището с пансион, в което живееха и учеха, затвори врати. По това време аз бях техен преподавател, а днес сме истинско семейство. Реших да стана попечител на децата, с които съм най-близка, за да им дам шанс да продължат да учат и да живеят пълноценно.
-Колко от тези деца са още при Вас?
Едно момче и едно момиче вече не живеят при мен, но за сметка на това приех двама мъници- на 10 и 12 години. Най-големите деца са вече студенти. Някои последваха моя пример и учат, за да станат преподаватели, а други се насочиха към социално предприемачество. Още от малки ги възпитавам, че хората не са само консуматори и трябва да дават, даряват, помагат на другите. Вярвам, че така променяме света- предаваме доброто, енергията се раздвижва и заобикалящата ни среда става по-хубава.
-Традиционно се включвате в операция “Плюшено мече“. На колко други деца помогнахте тази година?
Чрез платформата подкрепяме около 50 деца, а по Коледа ще подпомогнем още 30. Това е моят личен коледен подарък, който си подарявам заедно със семейство ми. Имаме традиционен коледен календар с инициативите, които правим през декември. Днес ще се съберем и ще обсъдим постигнатото през годината.
-Доброто е заразно, но невинаги лесно. Кои бяха най- големите предизвикателства пред Вас?
В началото се сблъсквахме с обществените предразсъдъци. Затова се стремя да науча децата, че всеки дава това, което носи в сърцето си. Съветвам ги да не се разстройват, когато не са приети, да не съдят по цвят, облекло и повърхностни белези.
-По същия начин ли напътствате и учениците, с които работите в училище като педагогически съветник?
Моята работа е моят начин на живот и в нея влагам житейската си философия. Работя в ОУ “П.Р.Славейков“ във Велико Търново. Моята роля е да съм разбираща и подкрепяща. Привърженик съм на позитивното възпитание- търся причините за поведението на децата. Работя и с родители, и с учители. За да бъде училището такова, за каквото мечтаем, най- важна е грижата. Да забравим за егото си и да протегнем ръка за помощ. Това е и в духа на предстоящите светли дни като Коледа- любимият ми празник.
-Какво сте предвидили за тази Коледа с децата вкъщи?
Ще месим традиционни български коледни хлябове, ще сформираме мъжка коледарска група, предвидили сме коледен концерт, а по Бъдни вечер ще приготвим топла храна за бездомни от региона.
-Как се отразяват подобни начинания на децата?
За нас това е ежедневие. Пазим българските традиции и развиваме благотворителни инициативи през цялата година. Те го правят и когато мен ме няма. Това е нашият начин на живот. Често чувам: “Твоите деца са различни. Има някаква светлина около тях.“ Надявам се наистина да е така.
-Какви са Вашите съвети към всички родители за силата на образованието и на доброто?
Не е никак леко да си родител в днешно време. Често текущите задачи изместват фокуса ни от най-важното- децата, към злободневни теми. Понякога причината е и икономическа- родителите работят на няколко места, което не им оставя достатъчно време, за да бъдат пълноценно с децата си. Вярвам, че най- важен е примерът. Нашите действия са моделът, на който децата подражават. Говорете с децата, научете ги, че грешките са уроци, а не провали, определете ясни граници, вярвайте на специалистите- учителите, съветниците, психолозите са там, за да помагат и на Вас, и на децата.
