Завръщането
Юни беше няма да сгреша,
ядох сладолед и се разхождах аз пеша.
Слънцето все така жарко печеше
и топлия вятър тихо ми шептеше.
Беше Юли, не е шега,
щастливи хора разхождаха се по брега.
Гларусите все така грачеха
и от жегата уморна те плачеха.
Беше Август, като че ли,
времето за миг стопи летния пик.
Хладът ни обзе и сякаш есента вече си дойде,
но още имаше мирис на море.
Дойде Септември вече,
а ти си в Габрово, човече,
и улиците празни се извиваха,
слънцето пече, но те изстиваха.
Октомври дойде,
и Балкана извисяваше своите върхове,
и ти, драги ми, вече си в твоя град,
в твоя град, жизнен и пълен с благодат.
Ноември стана,
Априловската улица от сняг бе обляна.
Всичко беше бяло и красиво,
и накъде ти око види с бяло се беше полепило.
Декември вече се настани
и Коледа скоро ще ни озари.
Габровски граждани се готвеха
за семеен уют, с който се топлеха.
Габрово, малко красиво градче,
чуваше се в тишината твоето гласче,
което звучеше все така мелодично,
сякаш съм на някое място екзотично.
