Областния управител и директорът на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ обсъдиха състоянието на лечебното заведение и текущи въпроси
Областният управител Ралица Манолова проведе работна среща с директора на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ д-р Минко Михов, по време на която обсъдиха състоянието на болницата към момента, която като областна такава има изключителна социална функция преди всичко. Ралица Манолова подчерта, че здравеопазването е приоритет и винаги е на разположение да съдейства при възникнал проблем или ситуация, която изисква навременна координация с министъра на здравеопазването. Д-р Михов представи накратко информация с показателите на болницата, откъдето впечатление прави, че болницата няма просрочени задължения от две години насам и е в добро финансово състояние. Изключително предизвикателство, пред което е изправена е липсата на персонал и високата възрастова граница на работещите например сред медицинските сестри. „Липсата на кадри в тази сфера е навсякъде, не само в нашата област, но това е проблем, който обединява всички ни и заедно трябва да търсим решение, да огледаме условията на работа, възможностите за реализация и живот в нашия град.“ – подчерта областният управител.
Болницата предоставя добри условия за работа и развитие, показателно за това са тринадесетте нови специализантите, които са избрали това болнично заведение. В тази връзка д-р Минко Михов отбеляза още, че болницата е получила акредитация с оценка „отличен“ по всички основни специалности, за обучение на студенти и специализанти за 5 години. Това означава, че болницата може да обучава кадрите си, стига да има достатъчно интерес към нея. „Областната болница е на различно ниво от останалите такива, разполага със съвременна апаратура, обновява отделения, за да може пациентите да се чувстват добре, а само преди дни завърши и ремонтът на АГ – отделението, който е на стойност 450 хил. лв. и за него помогнаха и много фирми“ – коментира директорът на лечебното заведение. Той отбеляза, че през последните две години бизнесът от област Габрово е направил изключително много за болницата, респективно за всички жители на региона, които ползват услугите й. „Свидетели сме на истинска вълна от съпричастност, благодарни сме и вярвам, че изграденото добро партньорство ще продължи и занапред.“- допълни д-р Минко Михов.
2 ФЕВРУАРИ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ Действие за хората и природата
Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. По този повод представяме един материал, подготвен от инж. Христо Башев, младши експерт в Областната администрация, който отговаря за „Екология и опазване на околната среда“.
През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони.
Рамсарската конвенция е първият и единствен до днес международен договор за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси, насочен към специфичните екосистеми и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.
България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976 г. Политиката за опазване и устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от Министерството на околната среда и водите.
Призивът за предприемане на действия за влажните зони е фокусът на кампанията тази година. Това е призив да инвестираме финансов, човешки и политически капитал, за да спасим световните влажни зони от изчезване и да възстановим онези, които сме деградирали.
Тазгодишното честване на Световния ден на влажните зони през 2022 г. е особено значимо – тъй като на 30 август 2021 г. Общото събрание на ООН прие Резолюция 75/317, с която 2 февруари беше обявен за Световен ден на влажните зони.
Близо 90% от влажните зони в света са деградирали от 1700 г. насам и ние губим влажните зони три пъти по-бързо от горите. И все пак влажните зони са критично важни екосистеми, които допринасят за биоразнообразието, смекчаване и адаптиране на климата, наличието на прясна вода, световните икономики и др.
Рамсарските места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”. Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на страната.
Значение на влажните зони
Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни.
Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води.
Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел.
Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води.
В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени.
Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие.
Предлагат добри условия за отдих и туризъм.
Презентация по темата на кампанията през 2022 г. можете да видите ТУК.
ВиК дружествата ще бъдат компенсирани за повишените цени на електроенергията
ВиК дружествата ще бъдат подпомогнати за високите цени на ел. енергията чрез специална програма. Това стана ясно след като Министерския съвет прие изменение на Програмата за компенсиране на небитови крайни клиенти, касаещо ВиК операторите.
Решението произтича от необходимостта да бъде предоставена спешно пълна компенсация на дружествата от отрасъл ВиК за 2021 г. в допълнение на вече получената такава, касаеща всички небитови потребители.
Мярката за допълнителни компенсации се налага с цел допълване на формирания недостиг в паричните потоци и финансовия резултат на дружествата, произтичащ от разликата между фактическите разходи за електрическа енергия и много по-ниските такива, включени в цените на регулираните ВиК услуги на тези предприятия.
Индикативният общ размер на установените дефицити е до 61 млн. лв. Компенсирането на ВиК операторите ще се извърши въз основа на индивидуални договори между МРРБ и съответното дружество.
Основната цел е да бъде стабилизирано финансовото състояние на дружествата, погасяване на просрочените им задължения за ел. енергия и обезпечаване на възможности за гарантиране непрекъснатост и достъп до ВиК услуги. Компенсациите ще бъдат изплатени в срок до 31 март 2022 г.